Джон Коннолли: Песен на сенките

Мъжете вече чакаха, когато Соумс пристигна — единият беше висок и чернокож, а другият нисък и по-светъл, при все че Соумс си помисли, че може да е латинос или полулатинос, или полу какъв ли не, повечето от възможностите все съмнителни. Соумс беше достатъчно благоразумен, че да не пита. Със сигурност знаеше единствено, че и двамата го карат да се чувства неспокоен, най-вече чернокожият. Представи се като Луис, но не му подаде ръка. Носеше добре скроен тъмен костюм. Главата му беше обръсната, а лицето му красеше загатната прошарена козя брадичка, както лунната светлина се отразява в езеро в полунощ. Другият мъж, който се ръкува с него, заяви, че се казва Анхел, което беше още една причина Соумс да предположи, че сигурно е латинос. Или полулатинос.

Или нещо друго.

Не можеше да си обясни точно защо тези мъже го изнервяха. Може би се дължеше просто на насъбралата се тревога, породена от забележките по техен адрес по-рано. И все пак може би се дължеше на факта, че когато започна да им показва къщата, остана с несъмненото впечатление, че те вече бяха подробно запознати с нейния план. Окей, възможно беше да са погледнали описанието и размерите й в уебсайта му, но то не даваше подробности за това кои врати заяждат или кои дъски на пода скърцат, а мъжете изтъкнаха тези недостатъци пред Соумс, преди да стигнат въпросните врати или дъски.

Интересуваха се и от таблото за старата алармена система.

— От кога е в неизправност? — попита Анхел.

— Не мога да ви кажа със сигурност. Къщата е необитаема от две години, така че поне толкова. Защо?

— Просто от любопитство. Така или иначе, ще я подменим. Има следи от плесен по рамките на вратите, отпред и отзад. Ще трябва да се махнат. Прозорците засега изглеждат добре. Естествено, ще сменим ключалките.

— Еми, разбира се. Стига да оставите една връзка ключове при мен.

— Съжалявам, но няма да го направим.

— Моля?

— Само един човек ще притежава ключове за тази къща и това ще е наемателят.

— Не мога да дам съгласието си за това. Ами ако се случи нещо?

— Какво например?

— Пожар.

— Имате ли застраховка?

— Да.

— Значи сте обезпечен.

— Ами при наводнение или… знам ли… някакъв инцидент?

Мъжът на име Луис бавно извърна глава към Соумс. Вторачи се в брокера на недвижими имоти по начин, който го накара да се почувства като кърлеж на върха на пинцети, в очакване да бъде смачкан.

— Току-що споменахте пожари, наводнения или инциденти — започна той. — Що за смъртоносен капан се опитвате да отдавате под наем тук?

— Не това имах предвид — отговори Соумс.

— Дано да е така.

— Трябва да разберете, че налице са необичайни по отношение на сигурността обстоятелства — намеси се Анхел. — Затова сме тук.

— Наистина ми трябва връзка ключове — каза Соумс с непоколебимост, която изненада и самия него.

— Добре тогава.

— Наистина ли?

— Да, ще ви дам връзка ключове.

— Хубаво.

— Какви точно ключове предпочитате?

— Какво имате предвид?

— Имам предвид, че може да получите каквито ключове пожелаете, само не и ключовете за тази къща.

Соумс усети как в него се надига гняв. Не беше свикнал на такова отношение. Не го интересуваше кой идва да живее в къщата.

— Вижте какво… — започна той, когато една тежка ръка се отпусна на лявото му рамо. Вдигна поглед към лицето на Луис.

— Можем да потърсим друга къща под наем… — каза той.

— Започвам да си мисля, че това не е лоша идея.

— … само че това би създало неудобства за всички замесени — продължи Луис, все едно Соумс не се беше обадил.

— Което няма да е добре.

После му се усмихна. На Соумс му се прииска да не го беше правил. Беше от оня род усмивки.

— Колко ви плаща адвокатката за това място? — попита Анхел.

Соумс им съобщи сумата.

— Колко й бяхте поискали?

Соумс посочи друга сума, която беше с около трийсет процента по-висока.

— Не си поплювате в преговорите — каза Анхел. — Цяло чудо е, че не й плащате вие.

Соумс призна, че в определен момент от разговора му с Прайс в действителност е допуснал, че това е напълно реална възможност.

— Нека се обадя на едно място — каза Анхел.

Той отиде в празната всекидневна и извади мобилния си телефон. Соумс го чу да говори приглушено. Щом се върна, назова сума по-близка до първоначалния наем, заедно с допълнителна сума от сто долара на месец за самия Соумс за, както ги определи, „разходи по обгрижването“.

— Обгрижване ли?

— Обгрижване — потвърди Анхел.