Джон Коннолли - Песен на сенките

— Изглеждате съвсем убедена в това.

— Така е.

Тя се взря в него, сякаш го подканваше да й зададе въпроса, който играеше по устните и езика му. Соумс преглътна. Внезапно в офиса му се стори прекалено горещо. Замисли се за прихода от наема.

— Предвид необичайните обстоятелства, вероятно бихме могли…

— Не.

— … да прегледаме отново…

— Не мисля.

— …сумата да бъде…

— Хабите си думите на вятъра.

— Ясно.

— Тази къща не е имала наемател от почти две години.

— Имали сме оферти.

— Не, не сте.

— Не го знаете.

— Напротив, знам го.

— Добре.

— Имате ли други въпроси?

— Той ще бъде ли въоръжен?

— Не знам. Щом желаете, можете да го попитате, като го видите.

Соумс се замисли какво знае за детектива.

— Предполагам, че ще бъде въоръжен — каза колкото на Прайс, толкова и на себе си. — Ако не е, вероятно трябва да бъде.

— Така ви искам — каза Прайс. — И колкото по-малко хора знаят за това засега, толкова по-добре. Той сам ще прецени как да се справи с хората, когато пристигне. Някои може би ще разпознаят името или лицето му, а други не.

— Тук в Бореас не си врем носа в чужди работи — каза Соумс. — Що се отнася до мен, наемател на къщата сте вие, а ако ме попитат кой ще живее в нея, просто ще кажа, че нямам представа.

Прайс се изправи и протегна ръка. Соумс я пое.

— Беше ми приятно — каза тя.

— Ъх, и на мен, подобно. Така ми се струва.

Изпрати я до колата.

— Едно последно нещо — каза тя, а Соумс леко посърна. Мразеше „едни последни неща“.

— Едни мъже от Ню Йорк ще дойдат да огледат къщата. Те са, ами, един вид консултанти по сигурността. Може да поискат да се направят някои незначителни промени само за да се уверят, че къщата е напълно функционална. Няма да нанесат щети. Всъщност си мисля, че каквито и промени да направят, те само ще повишат цената й.

Обещанието за повишена цена накара Соумс да се почувства по-добре относно всичко това.

— Не смятам, че това ще е проблем.

— Добре. Те не обичат проблеми.

От нещо в тона й му се прииска да се пресегне за силно питие, точно каквото и направи веднага щом тя си замина. Секретарката му го видя да отпива от чашата.

— Празнуваш ли?

— Знаеш ли, изобщо не съм сигурен.

Соумс имаше още две последващи срещи преди пристигането на Паркър в Бореас. Първата беше с детектив от Щатската полиция на Мейн на име Гордън Уолш, който се появи в офиса му, помъкнал със себе си Кори Блум, началника на полицията в Бореас. Блум беше привлекателна жена в края на трийсетте и ако не беше щастливо омъжена, Соумс би се позамислил дали да не я свали. Разбира се, незначителният въпрос около приятелството на Блум с неговата бивша жена също трябваше да се вземе предвид, което означаваше, че Кори Блум по-скоро би излязла на среща с парче дъвка, което е остъргала от подметката на обувката си, отколкото с Боби Соумс, но човек имаше право да си помечтае. Досега никой не бе открил начин да слага ред във фантазиите.

Не може да се каже, че Уолш успя да уталожи страховете на Соумс. Подобно на Ейми Прайс преди него, и той даде да се разбере, че Паркър все още е уязвим и стресиран, а след това поясни колко е важно на присъствието на детектива в Бореас да се даде възможно най-малко гласност. Но Блум увери Уолш, че едно от предимствата на Бореас — поне докато не започнеше същинският туристически сезон, което нямаше да се случи поне още месец, месец и половина — беше фактическата невъзможност някой да успее да остане в града за повече от пет минути, без да бъде забелязан. Ако странник прояви необичайно любопитство към когото и да било от жителите му, все някой щеше да подразбере. Стига да поискаше, Боби Соумс можеше да потвърди прозорливостта на жителите на града от собствен опит, предвид това, че бракът му бе приключил тъкмо защото Ив Мурър от цветарския магазин го беше забелязала да излиза от мотел на улица „Първа“ в компанията на двайсет години по-млада от него жена, палаво миньонче, което можеше да мине за дъщеря му, стига да имаше такава. Но на Уолш не му трябваше да узнава тази история, а Кори Блум вече я знаеше.

Блум даде следното предложение — макар че изглеждаше нелогично да го сторят, най-добре беше шепа от най-бележитите и разумни жители на града да бъдат тихомълком уведомени за предстоящия престой на детектива. Изброи по име неколцина собственици на барове, градския лютерански пастор Аксел Вернер, Крис Бек, който държеше единствената бензиностанция в Бореас, както и още няколко души. Уолш не възрази, като го остави в нейните ръце. Обсъдиха още някоя и друга по-маловажна подробност, но като цяло посещението на Уолш в Бореас се свеждаше до онзи тип предупредителни знаци, пръснати из жп гарите и летищата: ако видите нещо, кажете нещо.