Джон Коннолли - Песен на сенките

— Това, което не разбирам — каза накрая Соумс, — е защо е избрал това място.

Този въпрос го тормозеше още откакто Ейми Прайс подписа договора за наем от името на детектива.

— Знаете ли я клиниката „Брук Хаус“? — попита Уолш.

Знаеше я. Беше шикозен частен медицински център на около шестнайсет километра източно от града и приличаше по-скоро на курорт, отколкото на болнично заведение. Няколко холивудски актьори и поне един бивш президент бяха лекувани там, въпреки че пребиваването им в „Брук Хаус“ никога не стигна до вестниците.

— Ами, той прекара известно време там като част от рехабилитацията си и те ще се грижат за физиотерапията му.

— Явно разполага е пари, само дето няма да му останат много, когато онези спрат да го доят — каза Соумс. Не беше убеден, че той самият може да си позволи дори да му измерят температурата в „Брук Хаус“.

— Доколкото разбирам, са предложили изгодна тарифа — каза Уолш.

— „Брук Хаус“ ли? Чух, че те таксуват само задето им дишаш въздуха.

— Вас може би. Не и него. Имате ли нещо против да хвърлим едно око на къщата?

Соумс нямаше абсолютно нищо против. Блум ги откара дотам с експлоръра си, а Соумс инстинктивно възприе маниера на брокер на недвижими имоти, като започна да им изтъква интересните особености от пейзажа и близостта до магазините и баровете, докато Уолш не го уведоми, че е тук само за час и всъщност не планира да се мести, което накара Соумс да млъкне и да се цупи чак докато стигнат до залива Грийн Херън. Преди да влезе, Уолш направи бавна обиколка около къщата. След това обстойно огледа вътрешността, като отваряше и затваряше врати и прозорци, пробваше ключалки и резета.

— Ами другата къща? — попита той Соумс, докато тримата стояха на верандата и гледаха как вълните се разбиват, а пясъците се извиват в спирали.

— Празна е — отговори той. — От доста време е така, също като тази.

— Ако някой направи запитване за нея, уведомете началничката, става ли?

— Разбира се.

Подпрял ръце на хълбоците си, Уолш обходи с поглед дюните и океана, все едно току-що е завладял залива и обмисля къде да забие знамето.

Соумс се прокашля. Винаги кашляше, когато беше притеснен или несигурен в нещо. Това беше единственият му недостатък като брокер на недвижими имоти, като издайнически жест на комарджия.

— Кхъ-кхъм, адвокатката, госпожица Прайс, спомена, че може да се отбият някакви консултанти по сигурността от Ню Йорк.

Мустакът на Уолш се вирна на една страна в нещо като усмивка.

— „Консултанти по сигурността“, ясно. Така ли им вика?

— Мисля, че това бяха думите й.

— Ами добре, ще ги познаете, щом ги видите.

Соумс си представяше облечени в черно, отрупани с боеприпаси тайни агенти, които се спускат от хеликоптери с двойно въже. Въпреки че не беше топъл ден, той извади носна кърпа от джоба на сакото си и попи чело. Все едно се подготвяше за президентска визита.

— Струва ми се, че засега не можем да направим нищо повече — каза Уолш.

Той тръгна обратно към колата на Блум, където началникът на полицията вече чакаше. Соумс забърза след него, стараейки се да не изостава. В сравнение с Уолш крачките на Пол Бъниън [3] Пол Бъниън е гигантски дървосекач от американския фолклор. — Б. пр. щяха да изглеждат направо деликатни.

— Имате ли някаква представа кога се очаква да пристигне? — попита Соумс.

— След седмица, струва ми се.

— Това достатъчно ли ще е на, хм, „консултантите по сигурността“ да си свършат работата?

— Ако не им стигне времето, значи той няма да пристигне, докато не приключат. Но очаквам да е достатъчно. Те са професионалисти. — Мустакът на Уолш отново се вирна. — Тревожат ли ви?

— Малко — призна Соумс.

— Добре. Така и трябва.

Соумс се опита да се съсредоточи върху комисионата си.

Обратно в офиса, след като Уолш и Блум си бяха тръгнали, той си наля питие. Устоя на порива да си сипе и второ, защото това щеше да го подхлъзне по опасен път, но беше почти сигурен, че преди престоят на детектива в града да изтече, ще си е набавил нова бутилка за чекмеджето на бюрото.

Може би дори повече от една.

Соумс изпита едва ли не облекчение, когато консултантите най-сетне се появиха, въпреки че имаше обезпокоителни сънища, в които му се явяваха като версии на баща му и недоволстваха за това колко алкохол консумира. Започваше да се чувства като Ебенизър Скрудж в очакване да го навести третият призрак, от чиято поява се бои най-силно, когато едно сбито и стегнато обаждане от Ейми Прайс го уведоми, че консултантите ще се срещнат с него в къщата рано сутринта в петък.