Джон Коннолли - Книга за изгубените неща

Здесь есть возможность читать онлайн «Джон Коннолли - Книга за изгубените неща» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2007, ISBN: 2007, Издательство: Прозорец, Жанр: Фэнтези, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Книга за изгубените неща: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Книга за изгубените неща»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Авторът на Всяко мъртво нещо, романът, който надмина Мълчанието на агнетата.
„Нищо не съм те карал насила, Джонатан. Каквото си направил, направил си го, защото си искал. Никой не е в състояние насила да те накара да вършиш злини. Злото си е в теб, ти си откликвал на своя вътрешна потребност. Такива са човеците. Носят злото в себе си, то ги подтиква да постъпват жестоко.“
Конъли отново ни предупреждава — „Няма по-голям кошмар от черната пукнатина в собственото ни съзнание“, това е посланието и на „Дарк Холоу“, и на „Книга за изгубените неща“, защото всичко, което си представяме, е реалност!

Книга за изгубените неща — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Книга за изгубените неща», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

И всички те били негови деца, всяко по свой си начин.

Роуз стареела и отслабвала, а Дейвид се грижел за нея. Когато починала, къщата си завещала на него. Можел да я продаде, защото по онова време такъв имот струвал ужасно много пари, но никога не го направил. Точно обратното — нанесъл се в дома, на долния етаж си устроил кабинет, голяма библиотека и щастливо преживял там множество години. Винаги отварял вратата на любопитните деца, които идвали, понякога сами, по-често с родителите си. Защото къщата била вече толкова прочута, че множество малчугани постоянно се отбивали да я посетят и разгледат. Послушните отвеждал в двора, за да им покаже вкопаната градина, макар че пукнатините били отдавна замазани. Не му се искало нечие дете да проникне отвъд и да си намери белята. Затова пък на гостите си разказвал за приказките и книгите, обяснявал защо едните искат да бъдат разказвани, а другите четени. И винаги добавял, че в книгите могат да намерят всичко, което искат да научат за живота или посетената от него земя, както и за всяка друга земя или царство, което биха могли да си пожелаят.

И някои от децата разбирали, но други не.

Минало още време, Дейвид остарял, силите го напускали, пък и болести го налегнали. Вече не можел да пише, защото и очите, и паметта му отслабвали. И да ходи на дълги разходки не бил в състояние. (И това било сред казаните от Гърбушкото неща, сякаш видени в огледалните очи на онази жена от бърлогата под замъка.) Лекарите не могли с нищо да му помогнат, освен по малко болките му да облекчават. Взел си медицинска сестра да го наглежда, а пък и приятелите често му идвали на гости и се редували да помагат кой, с каквото може. А краят наближавал, виждало се. Тогава наредил да му поставят легло в голямата библиотека на долния етаж и там нощувал, заобиколен от любимите книги — тези, към които се привързал още като момче, но и обикнатите по-късно — в зрялата възраст. Сетне пошепнал на градинаря да свърши една проста работа, но никому да не казва за нея. А градинарят изпълнил молбата му, защото много обичал стареца.

И така нощем, в най-дълбока тъма и късна доба, Дейвид лежал и се ослушвал. А книгите отново шушукали, но той не се боял от това. Говорели тихичко, шепнели му думи благодарни, успокоителни. Понякога и приказки му разказвали, а сега сред тях вече било и собственото му творение.

Една нощ, когато дишането му се затруднило и станало съвсем плитко, а светлината в очите му започнала да тъмнее, Дейвид станал от леглото в библиотеката и бавно затътрил нозе към вратата. Само веднъж спрял, колкото една книга от рафтовете да вземе. Била вехто, подвързано с кожа томче, а в него имало снимки и писма, картички и разни дреболийки, рисунки и стихове, кичурчета коса и два годежни пръстена, все реликви от изживян дълъг живот, само че този път ставало дума за неговия живот. Сега шепотът на книгите се усилил неимоверно, гласовете на отделните томове се извисявали в общ радостен хор, защото една приказка завършвала, а друга била на път да се роди. Минавайки покрай тях, старият мъж с умиление милвал гърбовете им в признателен жест за сбогом и бавно, бавно, влачейки крака към вратата, напуснал библиотеката и къщата за последен път. Сетне също така уморено хванал по влажната трева отвън на път към вкопаната градина.

В единия й край била отворена дупка — така както бил заръчал на градинаря, — достатъчно широка възрастен човек да пропусне. Дейвид стигнал до нея, клекнал и болезнено запълзял. Влязъл в кухината отвъд тухления зид, там седнал в мрака и зачакал. Отначало нищо не се случило и той с мъка държал очите си отворени, но след малко се появила светлина, отначало слаба, далечна, сетне все по-ярка и по-бляскава. С нея по лицето му повял и свеж, прохладен ветрец. Замирисало на дървесна кора, на прясна зелена трева и цъфнали цветя. Отсреща му зейнал изход, той минал през него и се намерил в самото сърце на огромна гора. Земята тук била променена завинаги. Вече нямало човекоподобни зверове и кошмарни страшилища, дебнещи плячка в лицето на неволно загубили се човеци. Нямало страх, нямало го някогашния потискащ сумрак. Дори и децата цветя липсвали по сенчестите места, защото душите им намерили вечен покой. Слънцето вече почти залязвало, огрявайки небесата в пурпурночервени и оранжеви тонове, дългият ден отивал към мирен край.

Пред Дейвид стоял мъж. В едната ръка държал брадва, в другата венец цветя, събирани по време на обиколки из вековната гора, завързани с дълги стръкове масленозелена трева.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Книга за изгубените неща»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Книга за изгубените неща» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Джон Коннолли - Жнецы
Джон Коннолли
Джон Коннолли - Гнев ангелов
Джон Коннолли
Джон Коннолли - Рожденные убивать
Джон Коннолли
Джон Коннолли - The Dirty South
Джон Коннолли
Джон Коннолли - Песен на сенките
Джон Коннолли
Джон Коннолли - Черният ангел
Джон Коннолли
Джон Коннолли - Всяко мъртво нещо
Джон Коннолли
Джон Коннолли - Дарк Холоу
Джон Коннолли
Отзывы о книге «Книга за изгубените неща»

Обсуждение, отзывы о книге «Книга за изгубените неща» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x