Стив Байн - Дъщерята на меча

Накадай отпусна за миг глава. Когато отново я надигна, дебелите му бузи се бяха надиплили в усмивка.

— Прав си. Разбира се, че си прав. Сигурно смъртта на господаря ни ме подлудява. — Той тръсна главата си, сякаш за да се отърси от последните остатъци от някакъв лош сън. — Съжалявам. Сега можем ли да съберем останалите и да се върнем при господаря Ашикага?

Очите на Сайто отново се спряха върху тялото.

— Ти тръгвай. Някой трябва да приготви главата и да съчини предсмъртното му стихотворение.

Накадай кимна. Сайто го гледаше как бавно се изкачва по хълма, за да намери десетината буши , които ги бяха придружили при преследването. Сайто и Накадай бяха най-добрите ездачи в групата и бяха да успели да навлязат по-навътре в гората от останалите. Накрая дърветата се бяха сгъстили дотолкова, че ги бяха принудили да слязат от конете. Преследването продължи пеша, докато конете послушно чакаха на мястото, където бяха оставени. Сайто предположи, че където Накадай открие конете им, там ще намери и останалите от групата.

Което не му оставяше много време. Веднага щом фигурата на Накадай се скри от погледа му, очите на Сайто се впериха в тялото на мъртвия му господар. Трупът лежеше на земята с кръстосани крака и изкривен под невъобразим ъгъл торс, тъй като гръбнакът и гръдният кош вече не можеха да го поддържат в нормална човешка форма. Дясната ръка на Канаяма все още стискаше неговия тачи , който бе толкова остър, че когато собственикът му беше паднал, той се бе забил на половин дължина в земята.

Сайто се надяваше да не се е натъкнал на скала при падането. Той издърпа острието на Иназума от земята и въздъхна, когато установи, че никакъв камък не е повредил идеалния му ръб. Иназума, създателят на оръжието, беше майстор, какъвто нямаше да се появи на света поколения наред. Той, естествено, бе имал чираци, но никой от тях не беше успял да прояви гения на своя учител и след смъртта на Иназума училището му бе изчезнало. Оттогава бяха минали двеста години и единственото му наследство бяха саби като тази, съкровище, което Сайто никога не се бе надявал, че ще има честта да държи в ръцете си.

Самият Сайто беше забележителен майстор на меча, дори сред самураите. Не можеше да се сравнява с господаря Канаяма, но все пак уменията му превъзхождаха тези на повечето воини. Освен владеенето на меча, което всички самураи превръщаха в своя цел в живота, Сайто дълго време се бе обучавал и в иайдо , изкуството на изваждането на меча. Той се гордееше с бързината си и с плавността, с която отбиваше, парираше и нанасяше удари. Истинският майстор на иайдо можеше да извади меча си, да нанесе смъртоносен удар и да прибере оръжието в ножницата, преди трупът на врага му да е докоснал земята. Сайто все още не беше постигнал това, но полагаше всички усилия.

Впрочем точно тази сабя бе изкована от майстор Иназума специално за иайдо . Името й беше Красивата певица заради свистенето, което издаваше острието й при изваждането от ножницата. При иайдо мечът трябва да е по-лек от повечето тачи , за да се постигне по-голяма скорост при изваждането му; при този усещането бе сякаш масата му се поддържаше от собствени мускули, сякаш беше продължение на ръката на Сайто, напълно безтегловен.

Истински шедьовър. Щеше да е престъпление да го изпрати в отвъдния живот заедно с господаря Канаяма. Нямаше да е позор да вземе меча. Нямаше да е безчестие. Единственият начин да спаси този шедьовър бе да го открадне от мъртвеца, каза си той, като кражбата не беше нито мерзка, нито срамна. А и слуховете, които се носеха за меча, нямаше как да са истина. Сайто се засмя при тази мисъл, докато оглеждаше острието му под лъчите на слънцето. Той лъсна до блясък повърхността му, възхищавайки се на отразените в нея листа. Това е меч на Иназума, помисли си. Естествено, че ще има легенди. Мъжете биха убили — мъжете бяха убивали — за да се сдобият с подобно оръжие. Когато става дума за такива съкровища, въображението е склонно да се развихря.

Сайто лъсна меча още веднъж, извади своя тачи и прибра оръжието на покойния си господар в ножницата му. Тя му пасна добре — не идеално, но достатъчно, за да не подрънква в нея. След това я свали заедно с меча от кръста си, седна на земята и бързо размота шнуровете около дръжките на двата меча. Размени ги и омота дръжката на Иназума с шнура от собствения си меч. Макар дълбоко в себе си да усещаше, че нарушава Бушидо, с ума си беше убеден, че постъпва правилно. Докато увиваше плетения шнур от своята ножница около тази на Красивата певица, той се опитваше да убеди в това и вътрешното си чувство.