Стив Байн - Дъщерята на меча

— Нито пък аз — каза Минору Накадай и прибра своя тачи в ножницата на бедрото си. — Нито при Камакура, нито при Хигашияма, никога.

Двамата мъже бяха много различни. Докато Сайто се извисяваше слаб и висок в доспехите си, Накадай беше с цяла глава по-нисък от него и широк почти толкова, колкото и висок. Сайто имаше обветрено лице, загоряло от слънцето и загрубяло от годините, прекарани в сражения. Бузите на Накадай приличаха на червени ябълки, а очите му представляваха дълбоки и тесни проблясващи цепнатини, като две черни мраморни топчета, натиснати в топка тесто. И двамата бяха облечени в доспехи и имаха характерните прически, които, заедно с двата меча, ги определяха като самураи, но така, застанали един до друг, Накадай приличаше повече на бик, а Сайто — на изсъхнало дърво.

— Той се сражаваше като полудял — поклати глава Сайто. — Не, като бясно куче. Не го разбирам.

— Да. Ние трябваше да лежим тук, не той. Жалко, заслужаваше много по-добра смърт.

Освен всичко останало господарят Канаяма беше един от най-изтъкнатите майстори на меча в област Овари. Също така бе самурай, господар на замъка в Гифу, даймьо на околното феодално владение и съюзник и довереник на господаря Джиндзаемон Ашикага Овари-но-ками, повелител на Овари. Допреди няколко дни Канаяма беше един от генералите на господаря Ашикага и командир на Сайто и Накадай. По време на война мнението на господаря Канаяма винаги се зачиташе, а хванеше ли меча в ръце, никой на сто ри наоколо не можеше да се мери с него. Ала предишната сутрин той трябваше да извърши сепуку; наказанието му беше наложено от господаря Ашикага по обвинение в измяна. Но вместо това на зазоряване Канаяма бе взел мечовете си и двата си най-бързи коня и бе побягнал през равнините на Овари.

Той препуска с първия кон, докато животното не рухна от изтощение. Вторият, който беше по-силен от първия, го носи на гърба си цяла нощ, докато накрая не счупи крака си при безумното си хвърляне в река Кисо. Нататък Канаяма продължи да бяга пеша и на Сайто, Накадай и още десетина воини, които се бяха впуснали да го преследват по заповед на Ашикага, им бяха нужни почти трийсет часа, за да го настигнат. А сега, на тези усамотени хълмове, той се бе обрекъл на кучешка смърт от ръцете на хората от собствената си свита.

— Не мога да го разбера — каза Сайто, докато чистеше кръвта от острието на меча си. — Ако просто беше извършил сепуку, щеше да умре с чест. А сега това! Да бяга като най-обикновен крадец, да кълца хората наляво и надясно така, сякаш никога преди не е докосвал меч… Кълна се в боговете, когато те изрита , направо не можах да повярвам на очите си!

Ритникът бе запратил дебелия Накадай право в един бодлив храсталак, където той си счупи две ребра, а всяко непокрито късче от кожата му беше одраскано стотици пъти. Накадай бе извадил късмет; всеки друг, озовавал се в обхвата на меча на Осаму Канаяма, обикновено умираше от бърза смърт. Ритникът не само отблъсна Накадай настрани, той накара Канаяма да изгуби равновесие и позволи на Сайто да избегне следващия му безумен удар. Воинът се размина само с повърхностно нараняване по ръката, но в замяна на това Канаяма оголи гърба си, а Сайто се завъртя и го разсече от рамото до хълбока.

— В това нямаше никакъв смисъл — кимна утвърдително Накадай и погледна невярващо към тялото. — Аз щях да съм обезглавен труп, а твоята кръв щеше да изтича от чуканчето на отсечената ти ръка, докато чакаш господаря да те посече. В нападенията му нямаше никаква мисъл, само лудост. Може би онова, което казват за този меч, е истина…

— Глупости — отвърна веднага Сайто. — Той беше изтощен. Яздил е дни наред без почивка. Може и да е пострадал, когато конят му падна в реката.

— Възможно е, но при Инуяма го видях да посича с една ръка четирима мъже, и то след като рамото му беше пронизано от стрела.

— Не мога да си го обясня — призна Сайто. — Може и да е полудял. Нищо друго не може да обясни защо се обърна срещу господаря Ашикага.

— Нищо, освен меча.

Сайто се намръщи.

— Избий си тази мисъл от главата. Да не си жена на някой селянин? Да не би също така да вярваш, че нощем таласъми крадат децата ти? Това острие е изковано от Иназума. Няма друг такъв меч! Нормално е да измислят легенди за него.

— Не и такива легенди — възрази Накадай.

— Вземи се в ръце! Легенди се носеха и за самия господар. Наистина ли повярва, че е убил сто мъже при Камакура? И аз не повярвах, но селяните разказваха такива неща за него. Сам избери, приятелю мой, дали си селянин или самурай. Наистина ли вярваш, че духовете могат да контролират мечове?