Стив Байн - Дъщерята на меча

Веднъж, преди много години, двама вражески феодали нападнали едновременно Овари, единият по море, а другият по суша. Господарят Ашикага разгромил и двамата, изпращайки срещу всеки от тях по половин армия. Първия нападнал по двата фланга откъм полуостровите, докато корабите му нахлували в пристанището. Обсипал ги с дъжд от запалени стрели, които нанесли на лодките такива щети, каквито стоманата нанася на плътта и нападението било прекратено още преди първият моряк да стъпи на брега. Сухопътните нападатели получили възможността да нахлуят дълбоко в равнините, преди втората половина от бойците на Ашикага да ги връхлети откъм гърба, отрязвайки ги от обоза. Врагът се отправил на юг само за да бъде пресрещнат от стрелците, които се връщали от морската битка. Свивайки на запад, нашествениците се сблъскали с останалите стрелци, които се спускали от другия полуостров. Обграден с воини от три страни и планината от четвъртата, врагът бил оставен без продоволствия цяла седмица в плодородната земя, на която, за нещастие, й оставали цели три месеца до жътва. И двете маневри били толкова изненадващи и били проведени с такава унищожителна скорост, че генералите на противника нямали друг избор, освен да повярват, че цялата армия на Ашикага е била изпратена едновременно в равнините и на крайбрежието и че всеки генерал, който е способен едновременно да разгърне една и съща армия на две бойни полета, трябва да бъде оставен да умре спокойно в собствената си провинция, с надеждата, че нечовешките му умения няма да бъдат наследени от приемника му.

Въпреки цялата си мощ и ум Ашикага беше грозноват мъж. Лицето му приличаше на череп с опъната върху него кожа, а скулите му бяха изпъкнали като на затворник, оставен две седмици без храна. По лявата страна на лицето му, от устата до липсващата мека част на ухото, минаваше идеално права линия — плътен бял белег, по който нямаше окосмяване. Косата и веждите му бяха рошави и прошарени, в рязък контраст с постоянния червеникавокафяв цвят на кожата му, придобит през годините, прекарани под безмилостното слънце на бойното поле. Тялото му също носеше белезите на сраженията, но все още най-грозният от белезите му бе противният засукан възел на гърлото му. В младежките години на Ашикага някакъв стрелец пуснал стрела през гърлото му и само по милостта на някой буда или демон успял да оцелее. Говореше се, че в онзи ден той убил още двама мъже, преди да спре, за да извади стрелата. Някои твърдяха, че дори се върнал, за да се разправи с мъжа, който го прострелял. Накрая се възстановил от раната, но лековете сбръчкали кожата на гърлото му в странен усукан белег, напомнящ на увъртяно около дръжката на копие парче плат. Гласните му струни също били увредени. Минала повече от година, преди да започне отново да говори и дори да върти главата си, и оттогава гласът му напомняше по-скоро ръмжене, скърцане на чакъл под колелата на каруца, боботенето на далечна гръмотевица.

За Сайто нямаше никакво значение дали стрелата наистина бе пробила гърлото на господаря му, или само го беше одраскала, дали наистина бе открил стрелеца, или историята за отмъщението му беше просто измислица. Щом човек се издигне дотам, че хората да започнат да измислят легенди за него и да ги разказват така, сякаш са самата истина, то това говореше достатъчно за способностите му. Сайто винаги се обръщаше към господаря си с Ашикага-доно, вместо с обичайното сан , което се използваше при равни, или дори сама , което използваше за господаря Канаяма. Винаги щеше да уважава Ашикага като воин и свой феодал въпреки слуховете, които се разнасяха сред суеверните войници, за разни гладни духове, върнали се към живота.

Сайто беше призован от своя генерал в залата за аудиенции, за да му докладва за смъртта на господаря Канаяма. Когато му разказа за ритника, който бе запратил другаря му в бодливия храсталак, Ашикага издаде къс дрезгав смях.

— Нима очакваш да повярвам, че Осаму Канаяма е ритнал човек, докато е държал меч в ръката си? — вълчият глас бе пропит с горчиво недоверие. — Защо просто не го е посякъл? Какво се опитваш да скриеш от мен?

— Нищо, Ашикага-доно. Нищо от онова, което ви разказах досега, няма да спаси покойния господар от срама. Вие поискахте от мен истината и аз ви давам точно това. Не мога да обясня действията му; той изгуби всякакъв контрол. Години наред му бях верен, но господарят Канаяма умря без чест и за да му спестя позора, му отсякох главата. Ако все още смятате, че съм лъжец, моля да ми позволите да извърша сепуку, за да защитя невинността си.