Стив Байн - Дъщерята на меча

Тя изпита удоволствие при вида на конете — конюшните на покойния им господар бяха отлични — а още по-доволна бе от разширяването на имението им. Едно коку беше количеството ориз, необходимо за изхранването на един човек за година, а петстотин допълнителни коку щяха да позволят на Сайто да включи в пределите на имението си и съседния град. Което все пак не беше много. Преди да умре, Канаяма бе събирал данъци от около дванайсет хиляди коку , а владенията на Ашикага бяха поне трийсет пъти повече от това, но истинският самурай не измерваше богатството си по този начин. Селяните и отвратителните търговци се тормозеха от подобни неща; паричните дела бяха под достойнството на Сайто. Той сигурно щеше да използва новопридобитото си богатство, за да въоръжи още слуги с мечове и брони, но подробностите щеше да остави на своята домакиня. Финансите касаеха единствено лихварите и жените.

И като такава, Хисами беше във възторг.

— Господарят сигурно е много доволен от теб — изчурулика тя с грейнало лице, когато той предаде конете на прислугата и тръгна заедно с нея към чайната стая. — Да удвои площта на имението ти и да те изпрати да придружаваш сина му. Като телохранител, несъмнено. Убедена съм, че за това те е изпратил.

В стаята тихо влезе прислужница с мише личице, остави подноса с чая и чашите и изчезна също толкова безшумно, както бе влязла.

— Не — отвърна Сайто. — Господарят Ашикага имаше нужда от човек, който да познава замъка на Канаяма. Затова ме изпрати.

— Възможно е. Но нали Накадай-сан е прекарал там също толкова време, колкото и ти? А избраха теб. Не Накадай уби господаря Канаяма. О, не се прави на изненадан. Научихме за това още преди дни. Господарят Канаяма направи грешка и е наистина жалко, че трябваше да умре без лице, но все пак той бе Осаму Канаяма. Ашикага-доно изпрати поне дузина мъже, за да го убият, но ти се справи сам.

— Направих го заедно с Накадай. И със съжаление. — Той отпи от чая си. — И все пак в думите ти има някаква истина.

Хисами се поклони; по-добре беше да благодари на съпруга си за проявената благосклонност, вместо да се държи като настоятелна съпруга.

— Нашият нов господар наистина е много доволен от теб. Иначе можеше да ни остави да изгнием като ронини ! След всичко, което… Къде е мечът ти?

Гърбът на Сайто настръхна от хилядите ледени остриета, които се забиха в него.

— Какво?

— Твоят тачи — каза тя. — Този е различен. Върху дръжката и цубата има гравирани лисици.

— А, да. — Стомахът му се сви, тъпа болка се стрелна към тестисите му. Все пак съумя да потисне всяка промяна в изражението на лицето си или в гласа. — Моят тачи се счупи по време на битката. Реших да го оставя заедно с моя господар, когато положихме тялото му върху кладата. — Въпреки чувството за гадене лъжата успя да прозвучи достатъчно убедително. — Беше отличен меч. Дори умирайки, Канаяма оцени стойността му.

Настъпи напрегнато мълчание и Сайто се зачуди дали и на нея гласът му бе прозвучал толкова равно, колкото му се бе сторило. Най-накрая тя каза:

— Да, наистина е жалко. Беше хубаво оръжие, нее !

— Предполагам, че и този ще свърши работа. Господарят Ашикага ми го даде заедно с останалото.

— Хм. Не съм чула тази част от историята. Наистина не е срамно да изгубиш оръжието си в двубой с Канаяма, предвид бойните му умения. Странно, че са пропуснали тази част, нее ? Хм.

Сайто положи огромни усилия да не преглътне.

— Знаеш как се разнасят слуховете. Когато историята стигне до следващото село, тя е почти неразпознаваема. Сигурно някои подробности са били пропуснати при разказването.

— Да, сигурно. Но къде ли съм виждала тези лисици?

Пулсирането в корема му се ускори. Точно това го беше притеснявало от момента, в който се бе отдалечил от погребалната клада. Няколко години по-рано Канаяма беше посетил дома на Сайто. Случило се бе само веднъж, точно след като двамата с Хисами се бяха оженили. Сайто и господарят му седнаха заедно и Хисами им наля чай. Но един самурай винаги забелязва оръжията, които носят останалите около него — или нея. Добрата съпруга трябва да има око за детайлите, за да може да поздрави подобаващо гостите или да промени посоката на разговора, ако се повдигне някоя нежелана тема. Хисами беше едновременно добра съпруга и добър самурай. Тя сигурно бе забелязала изящно гравираните лисици на хълбока на Канаяма и сега всичко зависеше от това дали паметта й беше съхранила онова, което бяха видели очите й. Сайто преглътна едно проклятие и зачака най-лошото.