Стив Байн - Дъщерята на меча

Не съществуваше толкова идеален баланс. Безшумно извади оръжието от неподходящата му ножница и го размаха във въздуха. Красиво творение. Иназума наистина бе несравним майстор; нямаше друг ковач на мечове, който да постигне такова равновесие между лекота и сила, каквото Сайто усещаше в ръката си. Тъй като бе още гол, той нямаше къде да закачи ножницата, затова я положи настрани и почтително хвана с две ръце обвитата в плътна коприна дръжка. Красивата певица потръпна в хватката му. Той пристъпи напред и назад, заел бойна поза, слял се с острието на Иназума. Безмълвна стъпка встрани и Сайто изпълни показно париране на удар и разсичане. Острието отново запя и наистина, незнайно как, цикадите съумяваха да цвърчат в съзвучие с него. Сякаш Иназума бе успял да улови пулса на самата природа и да вложи ритъма му в изработения меч. Отблясъците, които лунните лъчи хвърляха върху острието, начинът, по който свистенето му хармонизираше с песента на цикадите — резултатът беше неповторим. Сайто никога през живота си не бе познавал по-съвършено човешко творение.

Чувстваше, че прибирайки меча в недостойната ножница, щеше да опозори оръжието. Но не можеше да остави острието голо върху стойката му. Сайто погледна навън и видя, че луната продължава да виси високо в небето. До изгрев-слънце оставаха часове — часове, преди да може да поръча новата ножница. Той погледна нерешително към захвърления на пода предмет. Един от конете се размърда навън. Коне. Разбира се, помисли си той. Не се ли намираше град Секи само на половин ден езда оттук? Не беше ли Секи дом на най-умелите майстори в страната, когато станеше въпрос за мечове? Ковачи, полировачи, мъже, които заплитаха върви за ръкохватките — Секи бе техен дом. Най-добрите оръжия в света се изработваха в Секи, който се намираше само на шест или седем часа оттук. Сайто вдигна ножницата и прибра тачи в нея.

— Съжалявам — прошепна той, — но тази вечер Красивата певица ще трябва да облече непретенциозно кимоно.

След това се облече тихо и се приготви за пътуването.

Беше вече късно следобед, когато Хисами разбра, че съпругът й се връща. Един ездач влетя в двора, обвит в облак прах, и докладва, че Сайто се е появил от запад и ще пристигне до един час. Тя наруга вестителя заради некадърността му и късната му поява — което бе необходимост, защото изказването на благодарност към шпионина щеше само да го направи по-небрежен следващия път — и изпрати в града друг слуга, който да доведе ковача.

Хисами нямаше никаква представа къде е ходил съпругът й, нито защо се е измъкнал от къщата посред нощ. Когато се беше събудила, мечът не лежеше на стойката си, но това не означаваше нищо; един самурай не ходеше никъде без оръжието си. За миг се уплаши, че ще намери тялото му проснато в градината, посечен от убиец или крадец през нощта. Знаеше, че в това няма никакъв смисъл — кой би дошъл да го убие, а да остави нея жива? — но цяла сутрин оглежда имението и не намери и следа от него. Нито забеляза някакви признаци за борба или доказателства, че е пристигнал вестоносец на господаря Ашикага, който е отвел съпруга й. Мрежата й от слуги и вестоносци се простираше на двайсет ри във всички посоки, но нито един от тях не можеше да й каже къде се намира съпругът й. Неколцина бяха чули препускането на кон в нощта, но никой от безполезните идиоти не бе разпознал ездача. А това естествено беше той, помисли си тя. Как може да не разпознаят собствения си господар! Хисами достатъчно дълго бе разчитала на малоумни фермери и занаятчии. С новото богатство, което господарят Ашикага беше дарил на дома на Сайто, тя щеше да наеме нощни пазачи, които да бъдат нейните очи и уши.

Оставаше й единствено да си мисли, че съпругът й е отишъл в някоя от къщите за удоволствия. Би могла да го приеме, но това не обясняваше продължителното му отсъствие. Може би предишната нощ не бе успяла да го задоволи. На нея й беше доставило удоволствие, но той изглеждаше някак разсеян. Напълно нормално бе един мъж да отиде в къща за удоволствия, когато съпругата му не можеше да го задоволи, но защо е избрал място, което е толкова далеч от дома му? Сега как ще уреди сметката, ако не знае кой публичен дом го е обслужил?

Когато Сайто най-после пристигна в дома си, тя прикри раздразнението си възможно най-добре. Можеше да види приближаващия се по пътя ковач на мечове, облечен в тъмносинята си роба, и знаеше, че съпругът й ще е доволен мечът му да бъде отнесен за поправка. Но имаше един проблем: Сайто не носеше меча си.