Стив Байн - Дъщерята на меча

Макар необявено в текста, посланието беше ясно. Официалното съобщение на Сайто бе сметнато за неучтиво, самонадеяно и напълно неподходящо за васал с неговия нисък статус.

Той бе направил грубата грешка да отправи лекомислената си молба за разрешение да отиде до Секи, без да информира господаря си за целта на своето пътуване, но този път господарят му беше избрал да приеме това като грешка на гълъбаря. Налагаше се Сайто да си потърси нов човек, някой по-благоразумен. По същество това означаваше, че следващия път Ашикага нямаше да му спести смъртната присъда. Едно предупреждение бе повече, отколкото господарят беше склонен да даде и макар бележката да го накара да се изчерви, Сайто знаеше, че е извадил голям късмет.

Той не си направи труда да обясни каквото и да било на Хисами. Излая към един от домашните слуги да приготви коня му. Хисами протегна ръка и докосна неговата. Преди да заговори, тя преглътна на сухо:

— Какво те притеснява?

Той изръмжа с безразличие:

— Нищо. Просто Иватани е толкова далеч оттук. Границите на имота ни се разшириха, но не чак толкова. Това не би трябвало да е моя грижа.

Което също беше лъжа, но само отчасти. Иватани бе станал негова грижа по чисто съвпадение. Градът се намираше само на някакви си трийсет ри от Секи, в покрайнините на владенията на господаря Ашикага. Нестратегическото му местоположение и малкото му население го правеха недостойно за постоянен гарнизон. При това положение, ако Сайто отидеше в Секи, той удобно се превръщаше в намиращия се най-близо до района самурай на Ашикага. Ако не беше молбата му, нямаше да бъде изпратен в Иватани. Сайто се зачуди дали задачата не му е била дадена като някаква малка форма на наказание.

Той отново реши да не разказва нищо на съпругата си. Тя и без това се отнасяше с подозрение към среднощното му изчезване и през цялото време не бе обелила и дума за меча му. Той знаеше, че е забелязала липсата му. Все пак тя също беше самурай. Премълчаването бе поредното доказателство за здравия й разум. Ако не го попиташе, нямаше да му се наложи да отговаря, което означаваше, че нямаше да му се наложи да лъже и съответно нямаше да бъде уличен в лъжа. Мълчанието й запазваше честта и на двамата. Дано да успееше да се измъкне от къщата и да се метне на коня, преди тя да реши да каже нещо.

— Не се тревожи толкова — бе единственият й съвет. — Господарят вече увеличи владенията ти, нее ? Може би възнамерява да ги разшири още повече. Може да ти даде всичко между селото ни и Иватани! Това ще е чудесно, нее ?

Сайто неволно се усмихна.

— Ти си добра жена, Хисами. Купи си ново кимоно, докато ме няма.

Тя грейна.

— О! Благодаря! Толкова си добър с мен. Кажи ми кога ще се върнеш, за да мога да го взема преди това. И тогава ще го съблека за теб, нее ?

Той се усмихна отново, но този път усмивката му беше изкуствена. Незнайно защо при мисълта да си легне с нея стомахът му се преобърна. Изгаряше от нетърпение да препусне по пътя и да се върне заедно с Красивата певица.

— Да. Когато се върна.

— И кога ще бъде това?

Той направи набързо изчисления наум и каза:

— Утре. — На картата Иватани беше по-далеч от Секи, но пътят до Секи следваше широките извивки на долината, удължавайки доста пътуването му. А преходът от Секи до Иватани включваше известно връщане назад по пътя и Сайто знаеше, че няма да може да прибере меча си и да изпълни задачата за един ден. — Възможно е в Иватани да ме чака доста работа — поясни той, преиначавайки отново истината. — Не мога да обещая, че ще се прибера още довечера.

Тя кимна, усмихна се и се зае да му помага в приготовленията. Сайто побърза да открие мъжа, който отговаряше за пощенските гълъби, и му каза да започне да си търси заместник. После се върна в къщата, за да се приготви за пътуването до Иватани. Взе само неща, които щяха да са му нужни за из път, и остави всичко, за което знаеше, че може да му потрябва, ако се забави в Секи и му се наложи да лагерува по време на прехода до Иватани. Един мъж не взема със себе си рогозка за спане, ако не възнамерява да спи на нея, а доколкото Хисами знаеше, Сайто щеше да прекара нощта или вкъщи, или в някоя странноприемница в Иватани. В момента, в който реши да остави рогозката на мястото й, той се зачуди защо бе излъгал Хисами още сутринта. За седемте години, през които бяха женени, не можеше да си спомни нито един път, когато да я е лъгал.

— Това е изключително острие, господарю — изрече със заекване ковачът. Сайто погледна въпросително мъжа. Той беше млад, още нямаше трийсет, но далеч не беше момче, за да заеква в присъствието на самурай. Носеше бялата роба на шинтоистки монах, е черна шапчица на темето си. Всички ковачи в Секи бяха монаси и мечовете се изработваха с религиозна ритуалност. Точно почтителността и посвещаването им ги правеха най-добрите. — Никога не съм виждал подобно на него.