Организираните престъпни синдикати в Япония са познати с много имена. „Якудза“ е едно от тях, макар че на английски „якудза“ почти неизменно се използва по-скоро с обобщеното значение „японска мафия“, а не „японски мафиот“. Термините, които аз използвам най-често, са борьокудан („упражняваща насилие престъпна организация“), който се употребява от полицията, и нинкьо дантай (буквално „рицарска група“, макар че няма да е грешка, ако се преведе като „Рицарски орден“), който използват самите якудза. Разликата между двата термина може да ви подскаже нещо за разликата между това как полицаите приемат якудза и какво мислят якудза за себе си. Думата „якудза“ буквално означава „осем-девет-три“, но по-добър превод би било „мафиот“ или, колкото и странно да звучи, „безполезен тип“ или „безделник“. (Картите осем, девет и три образуват напълно безполезна ръка в традиционната игра на карти, която са играели якудза.) Якудза са якудза, защото се смятат за неспособни да вършат нищо друго. Вкусът на отмъщението ще да е бил много сладък, когато най-безполезните членове на обществото са си извоювали ново и изключително влиятелно местенце в него.
Ролята на организираната престъпност се разбира погрешно от почти всички, а в Япония тази роля е особено необичайна. Трудно е дори да се използва думата „престъпност“, защото в Япония подобни сенчести дейности често се извършват посред бял ден, без да им се налагат наказателни мерки. Всеизвестно е например че якудза притежават почти всички търговски автомати в страната и така цената на бутилка газирана вода се определя от тях. (По очевидни причини хранителните магазини не смеят да я подбиват.) Якудза обикновено носят визитни картички и поддържат офис сгради. Името на престъпната организация се изписва на видно място над входната врата, точно както при обикновените компании. Когато полицаите нахлуват в подобни сгради, те се обаждат предварително, за да си уговорят час за нахлуването. Заклевам се, че не си го измислям.
Камагучи-гуми не съществуват и нито Шузо Фучида и баща му, нито Рюсуке Камагучи са базирани на съществуващи личности. Повтарям: нито един якудза в тази книга не е базиран на реална личност . Възможно е животът без рискове да не си заслужава да се живее, но въпреки това искам на всички гангстери да им е ясно — убеден съм, че всички вие сте мили хора, които просто са неправилно разбрани. Моля ви, не ме пращайте при рибите.
Стив Байн,
неизвестно място, август 2011 г.
$id = 9843
$source = Моята библиотека
Издание:
Автор: Стив Байн
Заглавие: Дъщерята на меча
Преводач: Мирела Стефанова
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Сиела Норма АД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2014
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: Алианс Принт
Излязла от печат: 13 Юни 2014
Отговорен редактор: Наталия Петрова; Мирослав Александров
Редактор: Вихра Манова
Художник: Дамян Дамянов
Коректор: Мила Белчева
ISBN: 978-954-28-1532-7
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7024
За да се предаде автентичното звучене на творбата, този конкретен меч е определян като „сабя“, там, където текстът го налага. — Бел.ред.
Бележка от издателството — Специфичните японски думи и изрази, изписани в курсив, са обяснени в речника в края на книгата.
Митично оръжие на боговете от ведическия пантеон във формата на жезъл с удебелени краища или с накрайници във вид на боен тризъбец. — Бел.прев.
Стрелба от движещ се или спрял за кратко автомобил. — Бел.прев.
Японски скулптор от школата Кей, процъфтяваща в периода Камакура, който се е специализирал в изработването на статуи на Буда и други персонажи от будисткия пантеон. — Бел.прев.
Хейке моногатари — едно от най-значителните и ярки произведения в жанра гунки („военни епопеи“). Създадено в началото на XIII в. — Бел.прев.
Лианоподобно растение с листа като на дива лоза, с произход от Япония и Югоизточна Азия. — Бел.прев.
Бомбардирането на Токио е извършено от американските военновъздушни сили по време на Тихоокеанската война, част от Втората световна война. — Бел.прев.
Практическо и духовно ръководство на воина, представляващо коментари на самурая Цунетомо Ямамото, събрани в периода от 1709 до 1716 година от Тасиро Цурамото. Достигналият до нас вариант се състои от 11 книги. — Бел.прев.