Стив Байн - Дъщерята на меча

Кенджуцу: бойното изкуство на владеене на меча.

Коку: количеството ориз, необходимо за изхранването на един човек за период от една година; освен това единица за измерване на големината на феодално владение или имение, в зависимост от количеството ориз, което земята му може да произведе.

Кумихимо: плетена връв, понякога използвана за връзването на мечове.

Манга: комикси в японски стил.

Нагината: „дълъг меч“; японско хладно оръжие с дълга ръкохватка и извито едностранно острие; подобно на алебарда.

НАП: Национална агенция на полицията.

Нее — често използвано в края на изреченията междуметие със значение „нали?“.

Нинкьо дантай: „рицари защитници“; терминът, използван от самите престъпници за организираните престъпни синдикати в Япония.

Одачи: голям извит меч.

Ономияки: буквално „печено по желание“; подобно на омлет ястие, което съдържа разнообразни меса и зеленчуци, накъсани на парчета и разбъркани с масло, често приготвяни лично от клиента (в ресторантите ономияки обикновено има тигани за печене на всяка маса).

Онсен: баня с горещ минерален извор.

Оябун: глава на организиран престъпен синдикат.

Пачинко: игрална машина, комбинация от автомат за пинбол и ротативка.

Ри: измервателна единица, равняваща се на около миля и половина.

Рикиши: сумо борец.

Ромаджи: система за предаване на японските думи чрез латиница.

Ронин: буквално „човек вълна“; самурай без господар.

Сарариман: от англ. salaryman — типичният служител в голям офис.

Сашико: традиционна японска бродерия.

Сенсей: наставник; учител, професор или лекар, в зависимост от контекста.

Сепуку: ритуално самоубийство чрез изкормване; наричано още харакири.

Сугегаса: широкопола, наподобяваща чадър шапка.

Тачи: извит дълъг меч, който се носи в ножницата си с острието надолу.

Тайко: голям тъпан в японски стил; съответно изкуството на биенето на подобни тъпани.

Уакару: да разбера.

Хачимаки: шарена кърпа, която традиционно се носи под шлема на самурая; освен това се използва от пилотите камикадзе като символ на готовността им да умрат.

Хакама: широки плисирани панталони, стегнати около кръста и с дължина до глезените.

Цуба: предпазител за ръката, кръгъл или квадратен, който се поставя на мястото, където дръжката на меча се свързва с острието.

Шакухачи: традиционна японска флейта.

Шамисен: традиционна японска лютня.

Шиноби: буквално „магически човек“ или „таен човек“; нинджа.

Шиноги-джи: плоскост между реброто, преминаващо по цялата дължина на острието, и гърба на острието на тачи или катана.

Шиноги-зукури: стил в изработката на мечове, при който острието е леко сплескано; при напречен разрез формата му грубо наподобява куршум.

Шогун: главнокомандващ; в исторически аспект реалният управник на Япония (императорът е представлявал просто най-важният заложник на шогуна).

Шодан: буквално „ранг на начинаещ“; черен колан първа степен.

Шоджи: плъзгаща се рамка с оризова хартия, която се използва едновременно като врата и стена.

Шомен: удар над главата.

Шочу: оризов ликьор.

Шою: соев сос.

Южни варвари: белите хора (смятани за „южни“, защото европейските мореплаватели били допуснати първо на остров Кюшу, който е най-южният от големите острови на Япония).

Якудза: член на организиран престъпен синдикат.

Има една сцена от филмовата адаптация на „Задругата на пръстена“, която привлече вниманието на някои гласовити критици с много свободно време. Четиримата хобити седят около лагерния огън в Амон Сул и си готвят за вечеря домати, наденички и вкусен хрупкав бекон. Критиците се оплакаха, че доматите са храна от Новия свят и поради тази причина е нереалистично хобитите да ги ядат. Подобни оплаквания искрено ме забавляват. Четирима хобити пътуват в компанията на скиталец, който е в разцвета на силите си на осемдесет и седем годишна възраст, в търсене на магьосника на хълма, които има елфическо име, скоро ще бъдат нападнати от смъртоносни призраци и най-нереалистичното в тази сцена е, че те ядат домати .