Стив Байн - Дъщерята на меча

— Почувствахте ли го? — попита Марико.

— Да — отвърна Шоджи. — Това мечът ли е?

— Да. Ще ми го подадете ли?

— Ако обичате — напомни Шоджи. Но въпреки това се подчини.

Мечът беше толкова лек, че сякаш се носеше във въздуха. От всички творения на майстор Иназума този определено бе неговият шедьовър. Лесно можеше да се разбере защо мъжете умираха заради него.

Марико започна да дава указания на Шоджи по кои коридори да мине, за да достигне крематориума, но през цялото време мислите й не се откъсваха от меча. Какво би означавало унищожението му? Красивата певица беше културна икона: най-добрият меч на най-добрия майстор, а самият му създател бе най-великият в страната, чието изкуство в изковаването на мечове превъзхождаше всички останали. Той струваше повече, отколкото Марико щеше да спечели за целия си живот. Но най-важното бе, че Красивата певица беше част от историята.

Най-после стигнаха до крематориума. Марико си бе представяла някакво голямо тумбесто съоръжение от чугун, със зейнала паст, излъчваща горещината на червено-оранжев адски огън. Това, което видя, беше врата в стената, не по-различна от вратичките на микровълновите печки. Не я охраняваше никой — но пък каква беше ползата от охрана? Крематориумът нямаше никаква стойност, единствената му функция бе да унищожава разни ценни неща. А и без това самата сграда беше добре охранявана.

— Право напред, шест крачки — каза Марико и скоро количката й спря пред малката врата.

Младата жена премери на ръка тежестта на Красивата певица. Ръбът на острието беше толкова наточен, че ако пуснеше косъм върху него, бе сигурна, че ще бъде разсечен на две.

— Това е третият Иназума, който държа в ръцете си — отбеляза тя. — Според вас колко души в цялата история на страната ни биха могли да се похвалят с това?

— Самият майстор Иназума — отвърна Шоджи. — И малцина други.

Тихото гласче в главата на Марико изкрещя възмутено. Тя не можеше да унищожи меча. Той беше улика. Унищожаването му щеше да съсипе кариерата й. Освен това струваше повече, отколкото щеше да спечели от цялата си служба в Токийското столично управление на полицията. Нямаше да е трудно да го запази за себе си. Би могла да каже, че Ко го е откраднал. Или че го е изгорил. Той лежеше напълно безпомощен. Нямаше да е трудно да го убие.

За пръв път Марико разбираше силата на Красивата певица. Наистина си заслужаваше да се убива заради нея. Но не повече, отколкото заради един Мерцедес-бенц. Във всяко кътче на света хората извършваха убийства заради скъпо имущество. Убиваха и от ревност, но Марико не изпитваше такива чувства. Колкото и елегантна да изглеждаше, Красивата певица не вдъхваше у нея копнеж за притежаването й. За пръв път Марико разбираше с пълна сила думите, които Ямада бе произнесъл преди толкова много време: Сега не вярвам, че някога е съществувал мъж, който да може да победи меча. Никой мъж . А още в самото начало Ямада беше казал, че отдавна е чакал ученик като Марико.

Пъзелът се подреждаше толкова бързо, че тя едва успяваше да го следи. Красивата певица бе обладана от гейша, ревнивата любовница на самурай. Съвсем до неотдавна Марико щеше да се присмее на подобни мисли. Но сега беше напълно убедена: това ками , което живееше в меча, бе жена и имаше уникалната способност да влияе върху умовете на мъжете. Но не и върху Марико. Веднъж Ямада й беше казал, че заради това, че обучава жена, в миналото са щели да го лишат от колана му, но сега Марико разбираше, че той просто не е имал друг избор. Само жена би могла да направи онова, което се канеше да направи тя: да унищожи духа, който се бе заселил в меча.

И заедно с него да изпепели и Красивата певица. Най-рядката, най-забележителната, най-скъпата улика в цялото съоръжение.

— Иска ми се да съм сигурна, че постъпвам правилно — каза Марико. След това отвори вратичката на крематориума, хвърли Красивата певица в камерата и бързо я затвори. — Сега остава да разберем как да включим това нещо.

— Хайде де — каза Саори. — Знаеш, че ще те посрещнат като герой.

Марико поклати глава.

— Прекарах цяла седмица в болницата. Изглеждам ужасно.

— Изглеждаш като герой. Освен това някои от момчетата, с които работиш, са много сладки. Човек може да се влюби в тая униформа.

— Не, не и когато аз я нося. — Марико въздъхна. Тя вече бе изгубила битката и го знаеше. Опита един последен ход: — Освен това си мислех, че сваляш доктор Хаякава.