Стив Байн - Дъщерята на меча

— И какво от това? Ти видя , че разговаряме, не си чула нищо. Може просто да сме коментирали бейзбол.

— Не ми пука, ако ще да сте обсъждали задника ми. Факт е, че разговаряхте с един от наемните убийци на Фучида, а когато след това влязох в кабинета ви, ми наредихте да не разследвам връзките на борьокудан със случая. Фучида беше якудза и това означава, че ми дадохте пряка заповед — незаконна заповед — да не разследвам главния си заподозрян.

Ко потрепна така, сякаш Марико му бе зашлевила шамар. В този миг тя разбра, че той е виновен по всички обвинения.

— Достатъчно — изръмжа Ко и стисна дръжката на меча толкова силно, че Марико дочу шумоленето на разместващите се под пръстите му шнурове. — Конспиративните теории са едно, но проклет да съм, ако просто си стоя спокойно и те слушам как ме обвиняваш в нарушаване на закона. Знаеш ли колко ме улесняваш да те пратя директно на улицата? Ще работиш като регулировчик до края на кариерата ти.

— Не, сър. Всички в участъка знаят, че ми имате зъб, а сега ви хванах да бърникате из доказателствата по случая ми, опитвайки се да защитите един сериен убиец. Кой знае, сър… Ако ми бяхте позволили да проведа разследването както трябва, сега може би нямаше да седя в инвалидна количка. Може би Фучида нямаше да отвлече сестра ми. Може би нямаше да убие приятеля ми.

— Това са само спекулации. Не можеш да докажеш и една дума.

— Не е нужно нищо да доказвам, за да ви съсипя кариерата. Както вече казах, достатъчни са само обвиненията.

Марико можеше да чуе скърцането на зъбите му.

— Затваряй си проклетата уста — просъска той.

— Единственото, което не мога да разбера, е защо. Да не би Фучида да ви е обещал нещо, ако кокаиновата сделка се осъществи? Или наистина сте се чувствали толкова заплашен от мен, че сте били готов да работите дори с якудза, за да видите как се провалям?

— Казах ти да млъкнеш.

— Защо да рискувате кариерата си само за да докажете, че жените не могат да бъдат полицаи?

— Проклета да си…

— Не е това, нали? Не ви притеснява това, че съм добра в работата си. Притеснява ви, че съм по-добра от вас. А за да опровергаете това, наистина си струва да рискувате кариерата си.

Ко пристъпи към нея, а Красивата певица потрепери в дясната му ръка.

— Това вече е повече от обикновено неподчинение! Ще ти взема главата заради това.

— По-добре приберете меча, сър. Току-що заплашихте полицай със смъртоносно оръжие. Не влошавайте нещата.

Той отстъпи назад, но сега другата му ръка стисна здраво дръжката. Върху бялата риза, под мишниците му, избиха петна от пот.

— Няма да отстъпя без борба.

— Не съм дошла да се бия. Дойдох да ви спася живота.

Ко отново се подсмихна.

— Да, бе, точно така!

— И сама не мога да го повярвам, но е така. Този меч ви е обсебил. По същия начин действаше и върху Фучида. Затова съм тук: той трябва да бъде унищожен.

— А после обвиняваш мен в унищожаване на доказателства? Ха! — Той я посочи обвиняващо с показалец. Стиснатият в другата му ръка меч беше насочен към гърдите й. — Пътната полиция е твърде добра за теб. До края на седмицата ще се погрижа да те прикова с белезници към кафемашината в участъка.

Марико се усмихна.

— Ще арестувате жена в инвалидна количка? Ченгето герой от пресата? Не, твърде дълго си играете на политик, за да постъпите така. Сега ще оставите меча на земята. После ще забравите, че съм идвала тук, с надеждата, че ще ви върна услугата, като постъпя по същия начин с вас.

— Не. — Той закрачи право към нея, стиснал меча в ръка и едва в последния момент го отмести встрани, за да не я прониже. Надвеси се над Марико, застанал толкова близо, че върховете на обувките й допираха крачолите на панталона му. — Този меч е мой.

— Нека бъде по вашия начин — отвърна Марико. Ръката й се измъкна от чантата, стиснала здраво електрошоковата палка. Тя я заби силно в слабините му и натисна бутона.

Ко изпищя и се свлече на земята, свит в ембрионална поза. Волтажът на палката го зашемети, но той продължи да стене, затова Марико отново притисна сребристите кабарчета към тялото му, този път на бузата. Ко потрепна веднъж и застина неподвижно.

— Какво беше това? — попита Шоджи. — Ударихте го с нещо. Замириса на озон.

— Може ли да се отместим две крачки вляво? Дръпнете ме малко назад, за да не го прегазим.

— Не ми казахте, че сте въоръжена.

— Аз съм ченге. Винаги съм въоръжена.

Предните колела на количката докоснаха дръжката на Красивата певица.