Стив Байн - Дъщерята на меча

— Един мой познат в съда току-що ми изпрати имейл — продължи разпространителят на слухове. Марико все още не можеше да го разпознае — виждаше единствено гърбове и колани. — Заковали са го за възпрепятстване на правосъдието и унищожаване на улики. Моят човек казва, че прокурорът решил да се въздържи от обвинението за унищожаване на улики. Сигурно е предпочел по-лесното обвинение.

— Колко ще му дадат?

— На кого му пука? Само дано го приберат за достатъчно дълго време, че да успея да се пенсионирам.

— Оширо, наистина ли си го приспала с тийзър в топките?

— Да, Оширо, наистина ли, когато са го намерили, е бил напикан?

Марико не успяваше да чуе всичко. Достатъчно й бе да знае, че Ко не е обвинен за изпепеляването на Красивата певица. Вината за това беше нейна и не й се струваше правилно друг полицай да бъде наказан заради престъплението й, дори да бе някой толкова отвратителен тип като лейтенант Ко. Бившият лейтенант Ко, помисли си тя, който беше оставил отпечатъците си по цялата ножница на Красивата певица. Тя сигурно още е лежала върху сакото му, когато полицията е пристигнала на място. Това бе единствената му джентълменска постъпка — да напусне живота й завинаги.

— Според теб кой друг, ако не той, е изгорил меча? — попита някой.

— Той е бил. Просто не могат да му го припишат, защото не са намерили отпечатъци по крематориума.

Марико се усмихна. Знаеше защо — тя внимателно бе избърсала всички отпечатъци. Дори след унищожаването на меча, който бе съсипал толкова много животи, тя трябваше да си пази гърба. Чувството за вина я накара да се изчерви, въпреки че беше единствената, която би могла да насочи обсъждането на клюките в правилната посока.

И тогава изведнъж се усмихна. С широка, сияеща усмивка, придружавана от прекрасната мисъл, която току-що се бе появила в главата й. Тя обменяше клюки с момчетата. А по-важното беше, че те обменяха клюки с нея. Бяха я приели. Беше една от тях. Член на клуба.

И за да я приемат, й се беше наложило да умре и да възкръсне.

Потръпна при мисълта какво ли щеше да й струва да стане лейтенант.

Аниме: японски анимационен филм.

Банзай: традиционен боен вик.

Бокен: плътен дървен меч, обикновено изработен от дъбова дървесина, използван при тренировки.

Борьокудан: буквално „упражняваща насилие престъпна организация“; терминът се използва от полицията и в медиите, по нареждане от полицията, за организираните престъпни синдикати в Япония.

Буши: воин; войник.

Бушидо: Пътят на воина.

Вакашу: якудза с нисък ранг.

Вакизаши:придружаващ катаната къс извит меч, който се носи в пояса с острието нагоре.

Ваши: традиционна японска ръчно изработена хартия.

Гайджин: буквално „външно лице“; чужденец.

Гакубацу: продължителни и здрави връзки между съучениците в гимназиите и университетите, свързани с размяната на услуги.

Гейша: професионална артистка, която е придружавала, развличала и в определени случаи е извършвала сексуални услуги на клиентите си.

Гозе: сляпа странстваща жена, обикновено музикантка, за която се смята, че има прорицателски способности.

Гьоза: японски вид кнедли, обикновено пълнени с кайма и накълцано зеле, лук и други зеленчуци.

Даймьо: феодален владетел, едър земевладелец.

Дан: майсторска степен в бойните изкуства, носител на черен колан (например „четвърти дан “ означава „четвърта степен черен колан“)

Ета: кастата на париите в средновековна Япония; към нея са били причислявани хората, които са се занимавали с нечисти (според будистките канони) професии (убиването на животни и т.н.)

Забутон: широка възглавница, използвана за сядане на пода.

Иайдо: изкуството на мълниеносното изваждане и прибиране в ножницата на меча и нападението от място.

Кайчо: президент или основател на компания.

Каппа: обитаващо водите митологично същество, хуманоид с черти на рептилия и с пълна с вода вдлъбнатина отгоре на главата вместо мозък.

Кароши: внезапна смърт на работното място, причинена от умора и преработване.

Катана: леко извит издължен меч; носи се в ножницата си с острието нагоре.

Кендо: спортното изкуство на владеене на меча.