Стив Байн - Дъщерята на меча

Полковник Ивазаки е измислен, но престъпленията, които го накарах да извърши по време на Нанкинското клане и Батаанския марш на смъртта, са си съвсем истински. Кейджи Кияма и генерал Мацумори са измислени, но събитията от Втората световна война, в която те участват, са действителни. Болест принуждава седемдесет и петте хиляди американци и филипинци да се предадат много по-рано от очакваното; японците са хванати неподготвени и това определено е допринесло за последвалите зверства в Батаан. Японските войници наистина са завладели Тулаги, Соломоновите острови и Гуадалканал, а след американското контранастъпление битката при Гуадалканал е толкова яростна и кървава, колкото можете да си представите. Дали разходката по островите е била организирана от една-единствена сграда в Токио и дали офицери от разузнаването, работили в тази сграда, са били понижавани и изпращани да се бият на Гуадалканал, са въпроси, в чиито отговори си позволих свобода на въображението.

Административна заповед 9066 не е литературна измислица. Американските японци са били събирани в лагери за задържане и ако сравнението им с концентрационните лагери на Хитлер и Сталин ви се стори нечестно, надявам се да приемете различната гледна точка на един млад японски офицер от онази епоха. Що се отнася до историята на Планински тигър, в нея за кратко споменавам антиамериканската пропаганда; тя също си е съвсем реална и несъмнено би подклаждала страховете на някой в положението на Кейджи Кияма.

Прототип на Ясуо Ямада е моят сенсей и наставник, доктор Ясуо Юаса. Юаса-сенсей беше моят ментор по философия, а не по бойни изкуства, но също като Ямада се е сражавал във Втората световна война. (Кариерата на Юаса-сенсей по време на войната заслужава перото на Вонегът и напомня донякъде за Хелър: той е бил боен инженер и ми е разказвал, че към края на войната всяка нощ възстановявал един и същи мост, който на следващия ден бил отново взривяван от американските бомбардировачи.) Също като Ямада и Юаса-сенсей беше почти сляп. И той, като Ямада, бе публикувал много томове. Във връзка с това бих искал да призная, че откраднах една от хитроумните забележки на Ямада директно от Юаса-сенсей, който веднъж ми каза, че издателят му може поне да прояви приличие и да го изчака да умре, преди да обяви съчиненията му за пълни . Също като Ямада той проявяваше изключителна щедрост, винаги готов да сподели мъдростта си. Единственото, по което не си приличат, поне доколкото знам, е, че Юаса-сенсей никога не е бил такъв майстор с меча.

Някои аспекти от живота на Марико може да се сторят странни на неяпонските ми читатели, защото полицейската работа в Япония се различава от другите страни. Най-забележим е фактът, че японските ченгета почти никога не използват огнестрелни оръжия. И под това нямам предвид, че избягват да стрелят с тях; почти никога не ги вадят. В Щатите много малко полицаи са стреляли по хора, но дори в селските райони на доста от колегите им ще им бъде трудно да си представят да изкарат лятото, без поне веднъж да са извадили пистолета си и да са го насочили към заподозрян. (Един от полицаите, които интервюирах за тази книга, ми разказа, че вади служебното си оръжие всяка седмица и се налага да се прицелва в заподозрян поне веднъж месечно — а той служи в слабо населено място.) А в Япония вие можете да намерите полицаи, които не само от години не са вадили оръжието си, но и не познават никой в участъка си, който да го е правил. Японските полицаи се гордеят с точната си стрелба, но мисълта да използват пистолет при работа на терен е анатема.

Това едва ли е единственото несъответствие между японската и американската законова система. Японските медицински експерти почти никога не извършват аутопсии. (Конфуцианските табута забраняват ровенето в телата.) Обвиняемите в криминалните съдилища почти никога не са оправдавани — бъде ли случаят отнесен в съда, осъдителната присъда е сигурна. Токийското столично управление на полицията заема доста странна концептуална позиция, защото в Япония няма еквивалент на американското ФБР. Има Национална агенция на полицията, която прилича на ФБР с цялата му бюрокрация, но без властта на агентите или правоохранителните органи. При необходимост НАП реквизира местните полицейски подразделения, често от ТСУП, а полицаите от ТСУП имат властта да работят по престъпления и извън своята юрисдикция. По-малките полицейски управления могат да изискват персонал от ТСУП и по този начин Марико навлезе в живота на доктор Ямада.