Стив Байн - Дъщерята на меча

Мечовете, както бе казал офицерът по сигурността, се намираха в шкаф 409. Докато Шоджи буташе количката покрай номерата след 400, Марико тихо извика. Вратата на шкаф 409 зееше отворена. Той беше празен.

— Какво има? — попита Шоджи-сан.

— Трябва веднага да се върнем при контролно-пропускателния пункт.

Обърнаха се и потеглиха пак по пътя, по който бяха дошли. Най-бързата крачка на Шоджи не беше чак толкова бърза и на Марико й се наложи да пъхне едната си ръка в чантата и да седне върху другата, за да успее да сдържи порива си да се опита да завърти сама колелата на количката.

По пътя на Марико й се стори, че чува свистене.

— Шоджи-сан — каза тя, — спрете за малко.

— Спрете, моля — поправи я Шоджи, но въпреки това спря.

И ето го отново — същото свистене, наподобяващо звука от пикираща птица. Идваше от далечния край на поредицата шкафове. Ако Марико можеше да върви, сигурно нямаше да го чуе; свистенето беше съвсем тихо и ако крачеше бързо, то сигурно щеше да бъде заглушено от шумоленето на вятъра в ушите й.

Но макар и звукът да беше слаб, Марико веднага го разпозна. По-изненадващото беше, че тя имаше доста добра представа и кой го причинява.

— Завийте надясно — поръча Марико. — Още малко. Сега право напред, ако обичате, колкото се може по-тихо и внимавайте с голямата пукнатина на пода, която се намира точно под предните ми колела.

Двете се придвижиха тихо към края на пътеката между шкафовете, а когато го доближиха, Марико надникна иззад ъгъла и видя лейтенант Ко, стиснал в ръцете си Красивата певица. Той стоеше между двете дълги редици от шкафове, а на пода до него лежеше сакото му, върху което бе полегнала ножницата на Красивата певица. Славна победа нетърсена не се виждаше никъде.

Ко, който беше застанал с гръб към Марико, вдигна меча високо над главата си и нанесе кос удар. Острието изсвистя, когато разсече студения въздух. Последва успореден на пода замах, на височината на гърдите. Движението накара лейтенанта да се завърти на пети и той се озова лице в лице с Марико.

— Ти! — изрече със запъване Ко и лицето му пламна. — Какво търсиш тук, Оширо?

— Странно. Точно това смятах да ви питам и аз.

— Внимавайте с този — прошепна й Шоджи. — Виждам две бъдещата за него. Той е застанал на ръба между тях.

— Млъквай — излая Ко. — Махайте се оттук, Оширо, или ще те…

Внезапно лицето му се изкриви в победоносна гаднярска усмивка.

— Пипнах те — заяви той. — Най-после те пипнах. Идвайки тук, си нарушила протокола. Все още си в отпуск по болест. Благодаря ти, Оширо. Най-накрая ми даде повод да те разжалвам.

— Не, сър — отвърна Марико. — Вие ми дадохте всичко необходимо, за да стъпча кариерата ви в прахта. Вие унищожавате улики.

— Обвинението ти няма да издържи. Тук става дума за моята дума срещу твоята.

— Не е нужно да издържи, сър. Вие сам сте ми го казвали толкова пъти: единственото, от което се нуждая, е обвинение. А аз ще ви обвиня не само в унищожаване на улики. Помните ли първия ми случай, по който работих под ваше командване? Буцата Рьота? Онази операция мина толкова зле, че аз си помислих: „Сякаш новият лейтенант и Буцата са на една страна“. Никога не съм предполагала колко съм била права. Може би не сте имали нищо общо с Буцата, но мога да се обзаложа на месечната си заплата, че сте се заигравали с Фучида.

Ко се подсмихна подигравателно.

— Стига глупости. Този мъж не ми беше попадал пред очите, докато не видях трупа му.

— Може би. А може би не. Но Фучида със сигурност знаеше доста неща за мен — твърде много всъщност. Знаеше, че ръководя разследването по случая Ямада и че съм поставила наблюдателни постове около къщата му. Само вътрешен човек от участъка е могъл да му даде тази информация. Фучида е имал връзка с някое ченге.

— Да. Очевидно. Кажи ми, Оширо, с какви хапчета се тъпчеш? Защото, когато във Вътрешни разследвания научат за неподчинението ти, може да проявя снизхождение и да им кажа, че причината са болкоуспокояващите, а не че става дума за поредната ти тъпа конспиративна теория.

Марико сви рамене.

— Ако това може да ви послужи за някакво утешение, в началото не смятах, че сте корумпиран. Мислех си, че сте просто сексистки задник, който се опитва да провали операцията ми. След това ви видях да говорите с онзи огромен рикиши , който арестувах в дома на доктор Ямада. За ваше нещастие той бе най-дебелият мъж, попадал в нашия участък. Ако беше някой нормален престъпник, малцина щяха да го забележат, но с тези размери съм сигурна, че всички, които бяха онази нощ там, си спомнят за сладкия ви продължителен разговор.