Стив Байн - Дъщерята на меча

Черните очи на Ашикага се насочиха към лакираната кутия, поставена в основата на подиума. В кутията лежеше дебела платнена торба, в която беше увита отсечената глава.

— Не, Сайто-сан — каза замислено той. — Продължи разказа си. Може би наистина е полудял. Разкажи ми останалото.

Сайто довърши историята със смъртоносния удар и погребалната клада, като описа всяка подробност, с изключение на мечовете. Не се страхуваше, че Ашикага ще разпознае промяната в новата цуба на неговия тачи , защото никой, освен телохранителите и самия господар Ашикага, не влизаше въоръжен в залата за аудиенции. Домакинът, който на входа бе приел оръжието на Сайто, нямаше нужните познания, за да направи разлика между мечовете, така че тайната му си оставаше скрита. И въпреки това той предаде оръжието си с огромна неохота. Дори при самата мисъл за него припяващото свистене, наподобяващо писъка на връхлитащ стоманен сокол, което беше чул в гората, отекна в залата за аудиенции. Как може икономът да не знае, че държи в ръцете си меча на мечовете? Дори през ножницата усещането му бе божествено. Сайто успокои напрежението си с мисълта, че скоро отново ще се събере с оръжието си.

Ръмжащият глас на Ашикага върна вниманието на Сайто в залата за аудиенции.

— Ти беше искрен с мен, Сайто-сан, макар и с цената на честта на господаря ти и твоята собствена. Правилно си постъпил, като си изгорил тялото на предателя. Ако го беше върнал тук, аз нямаше да го позволя. Преценката ти е добра и двамата с Накадай-сан доказахте своята лоялност. Няма да те отпратя като ронин .

Тези думи прогониха и последните остатъци от тревогата, която караше стомаха му да се свива на топка от мига на пристигането му тук. Животът на самурая се заключаваше във верността към господаря му, а без господар този живот ставаше безцелен. Право на господаря Ашикага бе да разпусне всички самураи на Канаяма и да ги отпрати като ронини , воини без господар, обезчестявайки още повече името на предателя. Смъртта щеше да е за предпочитане, това беше пределно ясно. Сега Сайто не го очакваше такава съдба, защото Ашикага бе избрал да реквизира самураите на Канаяма и да прехвърли лоялността им към себе си. Сайто лесно щеше да приеме тази промяна; и без това вече уважаваше стария даймьо повече, отколкото би могъл да изрази с думи. Въпросът беше дали Ашикага щеше да приеме подобна преданост, а сега и тази тревога се бе изпарила без следа.

— Благодаря ви, Ашикага-доно — поклони се Сайто. — Животът и мечът ми ви принадлежат.

— Утре ще изпратя третия ми син в замъка на Канаяма. Той ще бъде новият му господар. Ти ще го придружиш и ще го запознаеш с новия му дом.

— Да, господарю.

— Колко е голямо сегашното ти владение?

— Петстотин коку , господарю.

— Вече е хиляда. Когато пристигнете в Гифу заедно със сина ми, той ще ти избере шест от най-добрите коне на Канаяма. — Ашикага забеляза озадаченото изражение на Сайто и додаде: — Ако беше върнал тялото ми на моя враг, духът ми щеше да те преследва до края на живота ти и след смъртта ти щеше да пререже гърлото на душата ти. Ти направи мъдър избор, Сайто-сан.

Сайто се зачуди какво ли бе казал Накадай, когато Ашикага го беше призовал в същата тази стая, дали той също бе получил подобна награда. Сигурно причината е предложението ми да издигнем погребална клада, помисли си той. Няма значение. Господарят ще увеличи или намали арендата ми както намери за добре, а добрият васал е длъжен да я плати, независимо в каква посока е промяната.

Но одобрението на новия му господар прогони затаената вина от присвояването на меча на Канаяма. Ашикага можеше да заповяда да увесят трупа на Канаяма над входната му врата или да нахрани с него кучетата си, или да нареди да разтопят Красивата певица и да изковат от метала й нощно гърне. Никой не можеше да предвиди реакцията му. По-добре беше да изгорят Канаяма, както бяха направили, и да спасят Красивата певица, както бе направил той. Не беше откраднал меча, за да спечели от него. Добрият васал обръща внимание на подобни неща.

Освен това, когато четири дни по-късно Сайто се завърна у дома с четири нови коня и широка усмивка на лицето, съпругата му беше много доволна. Хисами бе красива жена с изваяна фигура, не дребничка и крехка като куртизанките, които толкова много жени се опитваха да имитират. Разбира се, самият Сайто беше доста висок, затова главата на Хисами стигаше едва до рамото му. Но високата и горда дама се отличаваше сред останалите жени, изпъкваше като ловен сокол на китката, с дълга шия и блестящи очи, непознаващ страх. В този ден бе облечена с оранжево кимоно, под което се подаваше долната й роба в искрящо бяло. Прическата й както винаги беше безупречна, две дълги игли поддържаха кока й. Сайто знаеше със сигурност нещо, за което всички останали можеха само да предполагат: че иглите всъщност бяха ножове. Защото Хисами бе самурай като съпруга си и беше също така подготвена да грабне оръжието и да пролее кръвта си по заповед на господаря.