Стив Байн - Дъщерята на меча

Саори продължи да чете:

— „Полицаи от токийската полиция и агенти на НАП арестуваха дванайсет мъже и заловиха около петдесет и пет килограма кокаин по време на среднощна операция в токийското пристанище. Това е «най-големият кокаинов арест, извършван в Япония досега» — заяви лейтенант Такео Ко от ТСУП.“

Марико изстена.

— Не ми говори за този мъж.

— Да, гледахме го по телевизията. Изглежда е голям задник, нее ? Както и да е, дрън-дрън-дрън, стойността на кокаина на улицата възлиза на петстотин милиона йени, обявена е гаранция, дрън-дрън-дрън… Ето го: „Арестите бяха извършени между полунощ и един и четирийсет и пет сутринта в Харуми 5-чоме на борда на товарния кораб от Лос Анджелис «Звездата на Южно море», който плава под бахамски флаг. Разследването, оглавявано от детектив сержант Марико Оширо, двайсет и седем годишна, доведе до откриването на новопристигнала доставка кокаин. Детектив Оширо беше хоспитализирана по време на арестите, затова командването бе поето от лейтенант Ко“. Извинявай, Марико. Сега ще се прехвърля на нещо по-приятно.

— Всичко е наред. Продължавай да четеш.

— Добре. „Според властите дванайсетте арестувани мъже са част от банда, ръководена от Шузо Фучида, за който се предполага, че е възнамерявал да финансира кокаиновата сделка с печалбата от продажба на антики от периода Хейан, получени като откуп при отвличане.“

Марико със закъснение осъзна написаното. „Йомиури“ бяха сбъркали: отвличането на Саори беше гамбит в последната минута, а не част от плана. Но пък Марико бе единствената, която можеше да поправи грешката, а през повечето време тя беше в безсъзнание и никой не би могъл да вземе интервю от нея. Щом тази мисъл й мина през главата, тя се изненада, че ордите репортери все още не бяха нахълтали в стаята й. Не знаеше защо се е получило така. Може би ТСУП бяха отцепили отделението — или пък Шоджи бе помолила Техни величества да се намесят — но каквато и да беше причината, Марико се радваше, че бе оставена на спокойствие с хората, които я обичаха.

Тя отново насочи вниманието си към Саори, която продължаваше да чете, изпълнена с възбуда.

— „От НАП заявяват, че при задържането на американския доставчик на Фучида те са работили заедно с американското Федерално бюро за разследване.“ Не, чакай, ето я интересната част: „Фучида беше убит при сблъсък с Оширо, която по време на отпечатването на вестника се намираше в критично състояние в болницата. Други жертви при полицейската акция няма. Дрън-дрън-дрън. Говорител на ТСУП заяви, че Оширо ще бъде «наградена за героичните си действия», като добави, че «бързата й мисъл и незабавна реакция са спасили невинни животи»“. Искаш ли да ти прочета и другата статия?

— В която се казва, че съм била убита и съм се върнала от мъртвите? Не, благодаря.

— О, стига де. В нея пише и за мен.

— И там ли Ко обира всички лаври?

— Радвам се, че попита. Да видим.

Саори започна да чете и Марико се възхити на издръжливостта й. Само допреди два дни тя беше жертва на отвличане — и на половин секунда от това да се превърне в жертва на убийство. А сега отново бе станала по-малката сестра.

Марико си спомни думите на Ямада, че храната е по-вкусна, след като си преживял близка среща със смъртта. Беше чувала подобни истории за това как залезите са по-красиви и други подобни. Все още не бе виждала залез — единственият й прозорец гледаше на изток — и щеше да приема храната си интравенозно, докато зашитите от хирурзите черва не заздравеят напълно, но наистина бе установила, че открива красотата и в дребните неща. Жълтите лалета на шкафчето до леглото й, ароматът им, начинът, по който венчелистчетата им сияеха под падащите под правилния ъгъл слънчевите лъчи — подобни неща наистина бяха специални. А и отвличането на Саори донякъде си беше почти близка среща със смъртта. Може би и тя приемаше света по подобен начин.

Марико изслуша статията до края и отбеляза, че макар репортерът да бе споменал за битката с мечове и получените наранявания, нищо не беше казано за съдбата на самите мечове. Тъй като Марико щеше да е прикована към леглото, докато лекарите не я освободяха, тя знаеше, че не може да направи нищо, за да проучи какво се е случило, но въпреки това въпросът я изгаряше отвътре: Къде беше Красивата певица?

Погребението на Ямада щеше да се състои във вторник следобед. Първоначално беше определено за неделя — два дни след като Марико се бе събудила от продължителното си бродене из анестетичните мъгли, но доктор Хаякава беше неумолим, че тя не бива да напуска леглото поне още три дни. Рискът от развитие на сепсис бе огромен. Марико се нуждаеше от непрекъснато наблюдение.