Стив Байн - Дъщерята на меча

— Хей, Мишима — каза тя. — Лейтенант Ко тук ли е тази вечер?

— Не. Мисля, че сутринта изкара двойна смяна. На твое място не бих го търсил; досега не съм виждал лейтенант, който да не е вкиснат след двойна смяна.

— Няма проблем. Ще го потърся утре.

Марико излезе от участъка с енергична стъпка. Утре щеше да е хубав ден.

— Влизай, Оширо. Влизай.

Лейтенант Ко имаше несъразмерно голяма уста, оградена от дълбоки гънки, наподобяващи хриле. Прошарената коса по главата му, доколкото я имаше, бе залепнала отстрани над ушите му. Черните му очи едва се забелязваха зад огромните квадратни стъкла на очилата, а в участъка се говореше, че никой не го е виждал без цигара в устата. Той седеше зад бюрото си, задименият му кабинет беше потискащо задушен и претъпкан с боядисани в бежово стоманени шкафове класьори. Тук-там върху тях се виждаха купчини с папки, други купчини украсяваха бюрото му, макар в средата да бе оставено достатъчно място, където да може да си върши работата и да оставя пепелника си.

Три дни бяха нужни на Марико, за да успее да си уреди среща с него — и то не кога да е, а в ранни зори; когато алармата на часовника й се включи, навън бе още тъмно. Ко беше нов в участъка и сигурно имаше много да наваксва, но според Марико три дни чакане си бе прекалено. Новата й следа беше твърде важна.

— Ще бъдеш ли така добра — рече Ко, лапнал неизменната цигара — да ми донесеш чаша кафе, преди да започнем?

— Не, сър — отвърна Марико.

Голямата му рибешка уста се сгърчи и цигарата увисна между широките му устни.

— Моля?

— Това не е вписано в професионалната ми характеристика, сър. Аз съм детектив, не секретарка.

Устните му се сгърчиха още повече, както и дълбоките бръчки, които ги обграждаха.

— Затвори вратата, Оширо.

Тя я затвори и отново застана с леко разкрачени крака и ръце зад гърба.

— Все още не се познаваме добре — каза Ко, изтръсквайки пепелта на цигарата си в стъкления пепелник. — Може да се очаква период на приспособяване. Но това е нещо нормално. Просто искам всички да разберат накъде ще задуха вятърът.

Марико кимна. Ко дръпна от цигарата си и въгленчето в края й проблесна в червено.

— Разбрах — продължи той, — че предшественикът ми ти е давал известна свобода. Слагам край на това. Бих те изхвърлил от детективския отдел, ако можех, но както ти несъмнено сама си се досетила, за да го направя, ми е нужна причина. Засега не си ми я осигурила. Засега се държиш като добро момиче.

Марико се чувстваше като проснат на скала гущер. Очите й пареха, кожата й беше толкова гореща, че сякаш всеки момент можеше да се напука, а някъде високо над главата й кръжеше ястреб, който обичаше да си похапва гущери.

— Виждам, че в сряда вечерта си унищожила полицейска собственост — рече Ко. — Един електрошоков пистолет.

— Унищожен и заплатен, сър. Това не е причина за разжалване.

— Наистина не е. — Ко всмукна от цигарата си и издиша тънка струйка дим. — Полицай Тойода докладва, че си злоупотребила е властта си.

— Тойода е мрънкало, на което не му хареса, че е било надбягано от момиче. Видяхте ли молбата ми да бъде временно отстранен и да получи порицание?

— Видях. Когато си в кабинета ми, ще се обръщаш към мен със „сър“.

Ръцете на Марико зад гърба й се стиснаха в юмруци.

— Да, сър.

— Грешиш ужасно с тази абсурдна кокаинова история — заяви той. — Борьокудан не продават кокаин. Нито търпят някой друг да го продава на техен терен. Точка.

— Досега, сър.

— Моля?

— Имам основания да смятам, че член на якудза възнамерява да промени правилата на играта. Сър.

Ко изсумтя.

— И защо му е да го прави? Те държат твърдата дрога извън страната, а ние си затваряме очите пред уличните им представления. Такива са условията на примирието. Не ни харесва, но се примиряваме. Смяташ ли, че биха поискали да променят това?

— Аз съм детектив, сър. Следвам уликите.

— Улики? — Поредното изсумтяване, при което ноздрите му блъвнаха две димни конусчета. Достигайки бюрото, те се разпукнаха като цвете, което извика в съзнанието на Марико образа на анимиран дракон. — Единственото, с което разполагаш, са твърденията на някакъв психясал наркоман.

— Моите уважения, сър, но пласьорите знаят много по-добре от нас какво се случва на улицата.

— Това трудно може да се приеме като положително свидетелство за работата ти в полицията. Кажи ми, през всичките ти години тук успя ли да си създадеш някакви контакти с якудза?