Райчел Мид - Огнено сърце

Инес присви очи и изгледа госпожа Теруилиджър критично.

— Каква игра играеш, че си довела тук един от тях? На практика те никога не са търсили помощта ни.

— Не става дума за него — обясни госпожа Теруилиджър, — а една моя ученичка и помощничка.

Инес се замисли за това, докато подреждаше розите в една маза (изрисувана с рози), след което ни покани да седнем във всекидневната й в бледомораво. Уханието на рози бе почти задушаващо и аз преброих поне три включени освежители на и издуха, отговорни за тази потискаща атмосфера. Инес се настани в дълбоко кресло, тапицирано с кадифе и в първия миг на изненада си казах, че поне по него нямаше рози, докато не видях, че дървената част също бе резбована с рози.

— Така — промърмори Инес, докато ме оглеждаше втренчено, а аз се настанявах внимателно на дивана, до госпожа Теруилиджър. Ейдриън седна на един стол, приличащ на трон. — Ученичка и помощничка, а? А аз си мислех, че просто посвещаваш свободното си време на форумите за природна храна и агитираш за ползата от семената на чиа 4 4 Зърнена култура, използвана от спортисти и диетолози, основна част от храната на маите и ацтеките. — Б.пр. . — Очите на парицата неочаквано се разшириха и аз се досетих, че беше видяла татуировката на лявата ми буза. Леко се подсмихна. — Става все по-интересно. Ти се оказа по-смела, отколкото те мислех, щом си взела при себе си една от тях.

— Тя е много силна — промърмори госпожа Теруилиджър с почти оправдателен тон.

Инес цъкна с език и взе чашата си. Ухаше на Ърл Грей и се надявах да ни предложи по чаша.

— Мислиш ли, че не го зная? Разбрах го още когато отворих вратата. И как се справяш? Не те ли тревожи, девойче, че общуваш с дявола? Или в каквото там вярвате вие, алхимиците? — Тя погледна към Ейдриън. — Но явно си преодоляла отвращението си към свръхестественото, щом като си пътувала в една кола с момчето, което чисти басейна на Джаклин.

Знаех, че Инес познава света на вампирите. Нали в крайна сметка точно заради това сега бяхме тук — да научим за стълкновенията й със стригои. От вещерското сборище узнах също, че някои вещици имат делови отношения с вампирите и ги приемат като нещо съвсем нормално. Но при все това за мен беше напълно непознато преживяване да бъда с някой извън нашия кръг, който толкова непринудено общува с мороите.

— Тези ръце не са създадени за физически труд — осведоми я Ейдриън.

— По-тихо, момче — скастри го тя, — иначе няма да си ми толкова симпатичен и забавен.

Прокашлях се.

— Не общувам с дявола, госпожо. — А само с един дързък, но дяволски привлекателен вампир. — Занимавам се предимно с преводи на книги за магии и изучавам самоотбрана.

— Благодарение на обучението и старателните упражнения, тя е отлична ученичка — настоя госпожа Теруилиджър.

— Ученичка? Пфу! — Инес махна презрително с ръка. — Повече ми прилича на вятърничава хлапачка, която се мисли за бунтарка, като прави нескопосани магии. Няма значение колко е силата й, щом като не умее да се съсредоточи и да се посвети сериозно на занаята. Имаш ли си гадже, девойче? Разбира се, че си имаш. Това само влошава положението. Няма начин да задържиш вниманието им и да ги накараш да работят сериозно, когато целият им ум е зает със задната седалка на колата. По мое време нямаше такива проблеми. Просто ни изпращаха при възпитателките ни и ни заключваха. Никакви момчета. Никакви изкушения. Ако изгубиш девствеността си, момиче, ще се лишиш от половината от магическите си способности. Нещо, за което сигурно си се замисляла, Джаклин. — Старицата най-сетне млъкна, за да си поеме дъх и отпие поредната глътка от чая. Престорих се, че оглеждам внимателно чашата й, защото знаех, че ако погледна Ейдриън, ще избухна в смях. — Не, в наше време няма смисъл да си правим труда да се занимаваме с хлапета, не и с всичките им есемеси, тв риалити и енергийни напитки. Не мога да отрека, че е облечена елегантно и с вкус, но това не е достатъчно, за да ме накара да си губя времето с някакво девойче.

— Но вие дори не знаете какво искам — изтърсих аз. — А и не съм толкова млада. След две седмици ставам на деветнайсет.

Инес завъртя очи.

— Водолей? Става все по-зле и по-зле.

Госпожа Теруилиджър си бе възвърнала донякъде увереността и срещна без да трепне втренчения поглед на Инес.

— Тя е изключително дисциплинирана и много напреднала и обучението. Отнася се много сериозно към това и вече се присъедини към Стелата.

Последното поне се оказа изненада за Инес и тя ме изгледа по друг начин, сякаш с нараснало внимание — макар и далеч не одобрително.