Райчел Мид - Огнено сърце

— Е, предполагам, че това все пак е нещо.

— Дотук беше само за загрявка — подметна Ейдриън.

Стрелнах го предупредително с поглед. Не исках да ми „помага“ по този начин.

— Моля ви, госпожо, нуждая се от вашите съвети. Научих, че неведнъж сте се срещали със стригои. Дори сте имали схватки с неколцина от тях. Искам да узная повече за това.

Тя не изглеждаше впечатлена от молбата ми.

— Хм, това ли е всичко? Очаквах, че някоя като теб ще знае повече от мен.

— Не и за магическите средства — уточних аз. — Как се борихте с тях?

— По същия начин, както се борят и всички други. С колове, огън или обезглавяване. Не че мороите ни дадоха много колове, но в миналото успях да подпаля няколко стригои. Нужно е само едно хубаво заклинание, за да призовеш мощна огнена топка.

Това не беше кой знае какво разкритие.

— Да. Това заклинание ми е добре познато.

Инес изгледа госпожа Теруилиджър с насмешка.

— Твоята къща не беше ли наскоро подпалена? Мили Боже, само не ми казвай, че вътре сте правили експерименти с огнени топки.

Учителката ми се размърда неловко.

— Не. Тази история сигурно си я чула от Алисия де Гро. — Гласът й леко потрепери. — Беше ученичка на Вероника.

— Онази, която се отдаде на злото.

— Да. Сидни я победи и ми спаси живота.

Инес отново прикова поглед в мен по начин, подсказващ, че може би не бях пълна загуба на време и аз побързах да се възползвам от това.

— Моля ви, госпожо. Моля ви да ми помогнете. Приличате на човек, който цени високо знанието и обучението. Ще ви бъда много благодарна, ако споделите с мен поне малко от мъдростта си.

— А защо да ти помагам? — попита тя, но можех да се закълна, че беше заинтригувана. Ласкателството наистина вършеше работа. — Ти не можеш да ми предложиш в замяна някакво виеше познание.

— Да, но ме бива за други неща. Помогнете ми и аз ще… Ще ви поправя колата, паркирана отпред. Ще сменя гумата.

Предложението ми я слиса.

— Но ти си с пола.

— Предлагам това, което мога да свърша. Ръчна работа в замяна на мъдрост.

— Не вярвам, че можеш да го направиш — заяви тя след няколко минути на размисъл.

Скръстих ръце.

— Това беше доста грубо.

— Имаш петнайсет минути — отсече своенравната ни домакиня.

— И десет ми стигат.

Естествено, Ейдриън реши да „надзирава“ работата ми.

— Ще побеснееш ли, ако ти кажа колко е горещо това? — попита той и коленичи до мен, като внимаваше да не се изцапа.

Нямах време за подобни любезности, докато оглеждах резервната гума, която не изглеждаше кой знае колко по-добра от спуканата.

— Предполагам, че имаш предвид времето. — Започвах да се потя, което никак не ми помагаше.

— Наистина ли мислиш, че тази кола е толкова важна за нея, че да се съгласи да ти помогне? Нещо ми подсказва, че последното й пътуване е било с карета, теглена от два коня.

Отворих кутията с инструменти в багажника на колата на госпожа Теруилиджър. Зарадвах се, че бяха добре комплектувани и съвместими.

— Не става дума за колата. Това беше тест, целящ да докаже, че не съм някаква „вятърничава хлапачка“. Мисля, че й доставя удоволствие като гледа как другите й играят по свирката. Надявам се, че сръчността ми с гумата ще спечели доверието й.

Той замълча и минута или две ме наблюдава как работя.

— Вярно ли е това, което тя каза? Че девствеността влияе на магията?

— Само за някои магии — отвърнах. — При други това не е толкова важно. Някои от вещиците в Стелата са омъжени, а госпожа Теруилиджър все още е доста страховита.

Ейдриън не каза нищо, но не ми беше трудно да отгатна мислите му. Питаше се дали това може да повлияе върху възгледите ми за секса. Честно казано, това беше само един от многото фактори, които преценявах, когато обмислях дали да премина на следващото ниво в отношенията си с него. Това, че беше вампир, беше най-малката ми грижа. Но други неща — далеч по-неясни, като достигането до важен прелом, както и по-конкретни, като мисълта, че Джил ни наблюдава — определено ми тежаха. Известна роля играеше и магията, но не толкова важна.

Едно от нещата, които най-много ми влияеха, беше непреодолимият стремеж да съм предпазлива. Връзката ми с него беше чисто безразсъдство и част от мен искаше да го компенсира чрез въздържание в другите аспекти. Това още не означаваше, че не исках да правя секс с него. Исках. Дори имах една тайна, за която дори Ейдриън не подозираше: бях започнала да взимам противозачатъчни ханчета. Бях ли решила категорично да се любим? Не, все още не. Но тъй като категорично по природа бях предпазлива, реших, че е най-добре да бъда подготвена. Само че не бях сигурна как ще реагира той, ако узнае.