Райчел Мид - Огнено сърце

Докоснах бузата си и заговорих, като много внимателно подбирах следващите си думи.

— Тази татуировка е пропита с елементите на вампирската магия. Ако двете магии са в конфликт, какво ще се случи, когато елементите, създадени чрез човешката магия, се добавят към татуировката? Коя магия ще надделее?

Явно никоя от двете вещици не бе очаквала този въпрос. Инес се намръщи.

— В теб ли? Със сигурност човешката магия. Както се казва, поне в случай като твоя. Твоята човечност ще подсили това, което вече е било заложено там.

— Тогава излиза, че каквито и заклинания да са били използвани в мастилото с вампирска магия, те ще бъдат неутрализирани от новите мастила с човешка магия.

— Да.

Светът около мен отново се разлюля, ала този път не му обърнах внимание. Бях пред прага на откритие с необятно значение. Само трябваше да уловя същността му. Усещах я почти физически на върха на пръстите си.

— За да се задържи магията на мороите в тялото, е нужна материална съставка — започнах аз. — В дадения случай мастилото е пропито с кръв. За да се задържи човешката магия в тялото, също е необходимо някакво мастило. Ще се изисква ли човешка кръв?

— Не — отсече Инес мигновено. Смръщи и без това сбръчканото си чело. — Кръвта е добър проводник на заклинания, направени с моройска кръв, защото магията на мороите е стабилно свързана с телата им. След като черпим нашата магия от външния свят, е по-добре да я стабилизираме с някакви физически съставки. Нещо, взето от природата.

— Например?

Инес изгледа госпожа Теруилиджър с нещо, което подозирах, че е рядък израз на уважение.

— Трудно е да се каже. Може би с компонент, извлечен от някакво растение?

Госпожа Теруилиджър сви устни, докато обмисляше току-що чутото.

— Бих казала, че по-скоро трябва да е извлечен от камък или минерал.

Сърцето ми запрепуска.

— Син камък?

— Не мисля, че в тази ситуация цветът е от значение — поклати глава тя. — Определени видове вещества са способни да задържат определени видове магии по-добре от другите. Искаш ли откровеното ми мнение? Ще се наложи да се заловиш здравата за геологията. Обръщай внимание на кристалната структура и прецени какъв тип най-добре ще задържа магиите, които искаш да направиш. Това е скучно и досадно занимание. Но на теб навярно ще ти допадне.

— А къде ще открия подобна структура? — възкликнах аз обезсърчено.

— Има стотици книги по тези въпроси — заяви Инес с тон, подсказващ, че би трябвало да зная това. Въздъхна дълбоко и за пръв път от началото на срещата ми се стори неуверена. Накрая лицето й се озари, явно бе взела решение. — Ако се закълнеш да не направиш нещо глупаво с тях, може да ти услужа с някои от моите книги.

Плеснах с ръце.

— Това би било. Страхотно! Благодаря. Много ви благодаря.

— Стига си дрънкала — скастри ме тя. — Казах „може“. Но още нищо не съм ти дала. Това са изключително ценни книги, предавани в семейството ми от поколение на поколение. Моите магически корени датират от дълбока древност.

— Разбрах, госпожо — кимнах аз.

Тя се поколеба още малко.

— Ако ги намериш, можеш да ги вземеш назаем. Те са на тавана. — Тръсна глава към капандурата в другия край на салона.

Веднага се надигнах, а Ейдриън понечи да ме придружи.

— Само не и ти, красавецо — предупреди го тя. — Искам тя да се справи сама. Книгите са в кашон с надпис „Омагьосващи механизми“.

Той ме изгледа състрадателно, но аз поклатих глава.

— Няма проблеми. — Добре поне, че бях с обувки с нисък ток. Със сигурност щях да успея да се придвижа из тавана.

Така и се оказа. Но не беше лесно. Помещението тънеше в прахоляк и беше много задушно. Кашонът с „Омагьосващи механизми“ беше затиснат под пет също толкова тежки кашона. Когато половин час по-късно най-сетне успях да смъкна новопридобитото си съкровище по таванската стълба, развеселените лица на Ейдриън и госпожа Теруилиджър тутакси ми подсказаха как изглеждам. Инес кимна одобрително.

— Мисля, че ми харесваш — процеди тя замислено. — Трябва пак да ме навестиш. Ти наистина си интересна.

По-късно, когато вече пътувахме към Палм Спрингс, лицето на госпожа Теруилиджър излъчваше смесица от радост и недоверие.

— Проумяваш ли какво успя да постигнеш? Тя не само че ни зае книгите си — които между другото никога не дава — но и почти получи нещо като персонална покана, нещо, което досега не ми се е случвало да чуя от устата на Инес. — Поклати глава и се разсмя. — Никога няма да престанеш да ме удивляваш, Сидни. Искаш ли да оставиш книгите у дома? — Там съхранявах част от своята постоянно нарастваща колекция от магьоснически книги. Откакто Зоуи беше дошла, не смеех да ги оставям в стаята си в общежитието.