Райчел Мид - Огнено сърце

Единственото, което проумях от изложението, бяха думите „идеално цепене“ 6 6 Непреводима игра на думи: cleavage — цепене, разцепване, сцепване, но и цепка на бюст. — Б.пр. , които ме наведоха на мисълта за една друга идеална цепка, но не можех да се отърся от усещането, че не говорим за едно и също.

— Хм, тогава какво е заключението?

Тя отметна глава назад, със сияещи очи.

— Не става дума само за минерала. Маркъс очаква с пътуването до Мексико да се сдобие с материал, който сам по себе си неутрализира действието на златното мастило. Но тук се крие нещо повече. Готова съм да се обзаложа, че неговият татуировчик владее магиите и омагьосва болеита, преди да го смеси е мастилото. Бунтовниците сред алхимиците всъщност използват човешка магия, без да го осъзнават.

Това вече го разбрах. Оставих четката и взех оставената наблизо висока чаша с вода.

— Излиза, че ти можеш да направиш същото? Да омагьосаш минерала и да създадеш от него мастило, с което да подпечаташ татуировката си?

— Не съм сигурна. Ще ми е нужна помощта на госпожа Теруилиджър, за да си изясня какво заклинание да подбера. Тук не пише какво точно бих могла да използвам, така че ще се наложи сами да го измислим. Никога досега не съм правила нещо подобно. — Намръщи се. — Още по-сериозен проблем е добиването на достатъчно количество болеит за производството на новото мастило. Напълно съм сигурна, че няма да открием този минерал в околностите на Палм Спрингс. Евентуално мога да го поръчам по интернет, или да потърся по-лесно достъпен заместител. Нещо от групата на халидите, което да притежава подобни свойства.

— И тогава ще бъдеш двойно защитена. — Това за мен бе най-важното в цялата история, а не толкова объркващия геологически жаргон.

— Да, ако успея да се справя. И ако Инес се окаже права, че вече съм защитена. — Лицето й светна от вдъхновение. — И ще мога да спестя на Маркъс много сериозни неприятности. Той само си губи времето с тези пътувания до Мексико. Ако успея да произведа заместител на индиговото мастило, той ще се теме с местното му производство и така ще може да помогне на доста хора. Да се надяваме, че някой ден ще се появи, за да мога да споделя с него откритието си.

Аз само свих рамене.

— Защо да чакаме? Ще го открием в съня му. Не че наистина умирам от желание да прекарвам нощите си с него, но ще е по-поносимо, ако и ти присъстваш.

Лицето й мигом се скова.

— Не. Никакви сънища.

— Необходимо е. Нали току-що каза, че може да си на прага на огромен пробив. Колкото и да ми е противна прическата му, Робин Худ Финч е твоят контакт с нелегалната съпротива. Длъжна си да се свържеш с него и да действате заедно.

— И ще го направя — заяви тя решително. — Следващия път, когато го видя. Той винаги се връща. Не е необходимо да прахосваш магията на духа за това.

— Не я прахосвам. Сънят може да е сладка награда, като юрта, Сейдж.

— Тъкмо за това ти говорих по-рано. Ти не можеш да се въздържаш от подобни неща — точно заради това те обичам. Но рискът си остава.

— Така ли? Някои хора — изключвам себе си, разбира се — могат да възразят, че цялата тази твоя мастилена мисия е невероятен риск. Ти смяташ, че непокорството ще вбеси алхимиците? А какво ще стане, ако узнаят, че е подклаждано от магия? Да не говорим какво ще направят, ако разберат за мен. — Размахах чашата с вода пред лицето й, за да засиля ефекта от думите си. — Ти адски рискуваш, любов моя. Ако алхимиците узнаят дори за едно от тези твои прегрешения…

— Тогава какво? — попита тя предпазливо. — Смяташ, че трябва да спра?

— Не, разбира се, че не — успокоих я с повече увереност, отколкото изпитвах. Част от мен искаше тя никога да не се подлага на опасности, но това беше невъзможно. Или поне не и нашата реалност. — Защото зная, че не можеш. Това е работата ти. А сънищата, създадени с магията на духа? Те пък са моята работа. — Кимнах към лаптопа и книгите. — Не ме бива за всички тези проучвания и магически заклинания, но ми позволи да направя нещо подобно. Позволи ми да почувствам, че и аз допринасям с нещо за нашето дело.

Очите й се разшириха.

— О, Ейдриън, ти и без това имаш такъв голям принос. Ти… Ти нямаш представа какво правиш. Ти си най-голямата радост в живота ми. Най-голямата радост, която съм имала.

— Тогава всичко е решено — заключих. — Ще проведем конферентен разговор в съня.

Любовта и възторгът й секнаха.

— Почакай. Как така е решено? Как така преминахме от моето любовно обяснение към решението за съня?