Райчел Мид - Огнено сърце

— Веднъж бях част от многочислена стража, охраняваща гина кралска фамилия, когато ни нападнаха двама стригои — каза той.

— Хм, двама стригои срещу многочислена група пазители?

Брей, каква жестока битка ще да е била.

С периферното си зрение зърнах как Джил ме изгледа сърдито.

— Нийл е видял и преживял много, а подготовката му е отлична.

Като пристъп на великодушие реших да спра с издевателството си над престореното й увлечение по него. Поне засега. Вниманието ми много скоро се насочи към друга предстояща пречка — да намеря място за паркиране в центъра. Едно се освободи точно когато минавах покрай гръцкия ресторант, който ги бях харесал за днешната вечеря.

— Ейдриън Ивашков отново пожъна победа — обявих гордо.

Вътре не ни се наложи да чакаме дълго и когато сервитьорката ни поведе към запазената за нас маса, минахме покрай витрината с десертите.

— Хм, имат прясна баклава — отбеляза Джил със съвършено невинно изражение.

— Така изглежда — потвърдих със същия сладък тон. — Може да си вземем за вкъщи. — Баклавата беше една от любимите сладости на Сидни. Може би заради това избрах да дойдем тук, а може би не.

Продължих, мечтаейки за чаша узо, и попитах Джил за часовете й по плуване. Всички ученици в „Амбъруд“ бяха задължени да се включат в някаква спортна дейност след часовете. За нея плуването се оказа най-добрият вариант, понеже плувците винаги тренираха в закрития плувен басейн, а и тя бе специализирала магия с елемента вода. Лично аз никак не бях запален по спорта, макар че харесвах купоните в чест на мачовете за Суперкупата, особено ако не се налагаше да гледам мачовете. Посетих няколко от плувните занятия на Джил и реших, че си струваше да изтърпя изпадналите в захлас родители, за да стана свидетел на успехите й.

Дори сега лицето й грееше от щастие, докато ми разказваше за новия си личен рекорд. Трябва да призная, че това беше приятно разсейване от ураганите тревожни мисли, бушуващи в главата ми. Тя доста трудно се бе приспособила към живота в „Амбъруд“ и аз се радвах да видя, че има нещо, което й харесва. Но приятните мигове рязко приключиха, когато тя се извърна със сияещи очи към Нийл.

— Нийл пък е в отбора по борба. Наистина е фантастичен. Най-добрият от всички. Побеждава във всички състезания.

Облегнах се назад. Вече не изпитвах угризения, задето се заяждам с него, след като Джил продължаваше да го възхвалява.

— Е, разбира се, че ще ги побеждава. Всеки вампир е по-силен от човека. Такава му е природата.

Нийл се замисли над думите, докато дъвчеше шишчето си.

— Предполагам, че е вярно — промърмори накрая.

— Не мисля, че е честно — продължих. — Искам да кажа, те вземат предвид категорията на теглото, но няма как да се следи нещо подобно. Ти се състезаваш с хора, които не са ти достойни съперници, тъй като са по-слаби.

Джил ме изгледа предупредително.

— Така е, но той нищо не може да направи, след като спортните отбори в „Амбъруд“ не са делят на отбори за хора и за вампири.

— Винаги можеш да се престориш, че губиш в борбата — подметнах аз.

Той пребледня.

— Да изгубя нарочно? Не мога да го направя! Това противоречи на моя етичен кодекс.

— А как се вписва в твоя етичен кодекс една победа над човешки същества, които по никакъв начин не могат да те победят? — парирах. — Ако питаш мен, това може да се определи като морална трансгресия. — Искаше ми се Сидни да бе тук, защото тя щеше да оцени по достойнство моята употреба на трансгресия 7 7 Трансгресия може да означава нарушение на морални норми, но в Библията конкретно се тълкува като неспазване на някоя от Десетте Божии заповеди. — Б.пр. . — Но това си е твоят живот. Не те осъждам и честно казано — усмихнах се леко, — аз винаги се държа лошо от морална гледна точка. Това е един от малкото ми недостатъци.

Ала дори и Нийл не бе толкова наивен, че да се хване на това. Само присви очи и процеди:

— Нещо тук ми убягна. Разкажи ми нещо повече за твоите морални възгледи.

Махнах с ръка.

— О, няма да ни стигне времето. Но знаеш ли с кого би трябвало да поговориш по въпроса? С Кастъл. Той е наясно как трябва да се постъпва правилно. Престори се, че си е изкълчил глезена, за да отсъства от мачовете през по-голямата част от баскетболния сезон, за да не противоречи на Етичния състезателен кодекс за хора. Ето кой притежава истински морал.

При все че още не можех да преценя какъв е интересът на Нийл към Джил, не се съмнявах, че той гледа на Еди като на съперник в живота. Еди не стигаше чак до подобни крайности, ала в него също имаше състезателна жилка. Предполагам, че в „Амбъруд“ можеше да има само един водещ дампир.