Райчел Мид - Огнено сърце

Сидни се засмя и ме целуна леко по устните.

— Не зная. Когато съм готова. — Внезапно лицето й помръкна. — А и трябва да мислим за Джил.

— Ах… — въздъхнах, защото нямаше какво друго да кажа.

Джил. Джил, която можеше да надзърта в моя свят и да вижда всичко, което правя — включително и това, което вършех със Сидни. Знаех, че това силно притесняваше моята любима.

— И нямах право да я упреквам. Да имаме неволен свидетел на най-интимните ни ласки не беше нещо, което се харесваше и на мен, особено когато този свидетел беше сладката и невинна Джил. Не че тя е останала все така сладка и невинна, след като пребиваваше в съзнанието ми. Подозирах, че именно Джил повече от всичко останало пречеше на физическата ми близост със Сидни. Имаше някои неща, които Сидни, макар и неохотно, бе приела, че Джил знае. Но имаше други, които не можеше да позволи.

Не можех да измисля нито доводи, нито утешителни думи. Не знаех как да избегна този проблем, а в никакъв случай нямаше да притискам Сидни да направи нещо, което ще й причини неудобство и притеснение. Оставаше ми единствено да се надявам, че двамата с Джил ще усъвършенстваме самоконтрола да се блокираме взаимно. Моето бивше гадже, Роуз, имаше същата телепатична връзка с Лиса и те накрая добиха тази способност, ала това им отне няколко години. Можех ли да чакам толкова дълго заради Сидни? Взрях се внимателно в нея, докато държах ръката й и отговорът тутакси изплува. Да. Да, можех.

Дарих я с усмивка, която се надявах да й подейства окуражаващо.

— В такъв случай ще видим какво ще стане. Ако всичко е наред и няма странични ефекти…

— Страхотно. Ако ли не, ще спреш да ги вземаш. В крайна сметка това е едно хапче, а не обвързване за цял живот. А междувременно има много други начини, да не те оставя да скучаеш.

Тя се усмихна и тутакси ми олекна на сърцето.

— Предполагам, че каквито и да са тези „други начини“, едва ли ще са подходящи за Джил.

— Остави книгите си за малко и ще ти покажа.

След като Сидни си тръгна, продължих да мисля за Джил, най-вече защото бях планирал да вечерям днес с нея. Тези вечери бяха нещо, което организирах от време на време. Джил може и да знаеше всичко за моя живот, но аз също исках да съм в течение на събитията в нейния. Освен това, въпреки всичките ни групови вечери, беше много приятно да излезем само ние двамата. Е, почти двамата. В някои случаи Джил си тръгваше от училище заедно със Сидни, но всички предпочитаха да я придружава някой вампир. Знаех, че понякога Джил го намираше за потискащо, но това беше едно от малкото правила, с които бях съгласен. Присъствах, когато я нападнаха онези наемни убийци. Видях бликналата кръв и гърдите й да застинат неподвижно. Онези страховити картини още ме стряскаха нощем. Проклет да съм, ако позволя онзи ужас да се повтори.

Затова Еди също присъстваше на нашите вечери, но аз нямах нищо против. Той е свестен тип, преживял не малко травми и душевни мъки. Това бе част от него, която го правеше по-силен и благодарение на която можеше да продължи напред. Еди беше истински и здраво стъпил на земята, за което го уважавах и ценях.

Само че днес на тротоара до Джил не беше Еди.

— По дяволите — промърморих вкиснато.

Като видя реакцията ми, Джил се намръщи. Макар да уважаваше преценките и чувствата ми, по този въпрос тя твърдо ми се противопоставяше.

— Здравей, Ейдриън — поздрави ме весело, като се качи в колата. — Нийл реши тази вечер да дойде с нас.

— Да, виждам. — Той се настани на задната седалка, като ми кимна кратко в огледалото за обратно виждане. — Да не би Кастъл да има любовна среща?

— Не. Просто си помислихме, че ще е забавно за Нийл да поизлезе малко. — С това Джил всъщност искаше да каже, че тя си е помислила, че за нея ще е забавно да излезе с Нийл. Нямах нужда от телепатичната връзка, за да го разбера.

— Освен това аз имам една година повече практика от Еди — додаде Нийл. — Така че всъщност аз би трябвало да придружавам винаги Нейно височество, когато излиза навън.

Джил обикновено се дразнеше от титлата си, но когато Нийл я използваше, добиваше вид на предан средновековен рицар, който кара сърцето й да препуска лудешки.

— Кастъл е попадал в няколко доста трудни ситуации — припомних аз. — А ти с колко стригои и наемни убийци си се сблъсквал? — Наблюдавах го в огледалото за обратно виждане и при все че си бе лепнал маската на корав пазител, видях как се размърда неловко.