Райчел Мид - Огнено сърце

Паркирах колата в гаража на „Амбъруд“, след като най-добросъвестно потърсих удобно място между други два правилно паркирани автомобила. Честно казано, толкова ли е трудно за останалите шофьори да паркират между линиите? Моята мазда беше още нова и лъскава и аз се ужасявах някой да не я одраска или удари. Предишната ми кола, кафяво субару комби, което наричах Лате, се взриви зрелищно с пяна — жест на любезност от страна на зла вещица, която преследваше госпожа Теруилиджър. А откакто в Палм Спрингс пристигнаха Нийл и Зоуи, алхимиците наредиха заместителят на Патето да бъде седемместен автомобил. Тази мазда СХ-9, която кръстихме Живака заради цвета й, беше най-готиният сув кросоувър, който успях да открия. Ейдриън ми каза, че съм на крачка да се превърна в грижовна майка от предградията, която кара миниван.

Когато се прибрах в стаята си в общежитието, вече бях по-спокойна, но не успях да сподавя няколко хлипания във възглавницата си. Зоуи, която мислех за заспала, заговори в тъмното:

— Заради мама и татко ли си разстроена?

— Да — излъгах аз.

— Не се тревожи — посъветва ме тя. — Няма да ме разделят с него.

Престорих се на заспала.

На сутринта отново бях изпълнена с увереност, най-вече, защото имах задача за вършене. Госпожа Теруилиджър, както винаги вярна на думата си, ми бе уредила да посетя по обяд Инес — вещицата, която посестримите ми от Стелата възприемаха с насмешка, примесена с притеснение. Що се отнася до Зоуи, тя знаеше, че отивам в Сан Диего, за да правя някакво проучване в библиотеката на университета.

— Защо постоянно си някъде по задачи с нея? — попита Зоуи. Стоеше пред огледалото и прибираше дългата си кестенява коси на конска опашка.

— Тя е мой преподавател и това е част от извънкласното ми занятие. — Ровех се из чекмеджетата, търсейки какво да облека, и ръката ми попадна на пурпурната тениска със сребристо сърце в келтски стил, с пламъци, обхванали единия му край. Ейдриън я бе изрисувал за мен, нещо като шега, но тя стана една от най-драгоценните ми притежания. — Освен това бях изучила достатъчно добре останалите учебни предмети с мощта ни. Това е най-интересното ми занятие.

— Предполагам. — Не прозвуча особено убедено, но после внезапно лицето й засия. — Нали ще им кажеш това в съда? Колко качествено е образованието, което ни осигури татко? Това ще има голямо значение.

— Не се съмнявам, че ще има. — Усмихнах се сковано, затворих чекмеджето с тениската и се насочих към гардероба, та да потърся нещо по-официално. Не знаех много за Инес, но щом беше на почтена възраст, навярно трябваше да й засвидетелствам по-голямо уважение. Затова избрах тясна черна пола в бяла блуза на черни точки, с дълги ръкави. Единственият ми аксесоар бе малкият дървен кръст, подарен ми от Ейдриън и украсен с нежни сребристи цветя, грамофончета, ръчно изрисувани от него.

Зоуи се намръщи.

— Обличаш се така само заради някаква си библиотека?

— Тази библиотека е много престижна — отвърнах уклончиво. — Ще се върна навреме, за да ви закарам при Кларънс, но ако не успея, Еди ще ви заведе. Ще пътуваме до Сан Диего с колата на госпожа Теруилиджър, така че оставям Живака на ваше разположение.

— Слава Богу! — възкликна тя и потръпна. — Не можеш да си представиш какво означава да си в колата на Ейдриън. И на всичкото отгоре бях принудена да седя точно до Джил.

След като вече близо месец споделях една стая със Зоуи, установих с изненада, че съм се сдобила с имунитет срещу коментарите й. Открих, че за всички ще е по-добре, ако просто не реагирам, дори когато коментарите й бяха твърде крайни даже според стандартите на алхимиците.

— И да не забравиш този път да спреш на отиване и да вземеш нещо за вечеря.

— Не е наша работа да се грижим за храната им — опита се тя да протестира.

— Наша работа е да заведем Джил при Кларънс и животът на всички да върви гладко и без сътресения. Тези „семейни вечери“ са добър начин за всички; да се отпуснат и да общуват в приятна обстановка. Не е кой знае какво да купиш нещо за вечеря. Може би нещо китайско — добавих с решителен тон. — Отдавна не са хапвали китайски специалитети. — Спомних си, че онзи ден Ейдриън спомена, че му се е прияло кунг пао пиле по сечуански.

— Някога не си ли искала да имаш по-готина кола? — попита Зоуи неочаквано.

Засмях се.

— Искала съм, разбира се, но в момента мисията определя избора на колата ни. Не знаех, че те вълнуват такива неща.

Тя седна на леглото си и върху устните й заигра закачлива усмивка.