Райчел Мид - Огнено сърце

Сидни се засмя и отвори вратата.

— Учила съм полемика. Логиката ми ще те разбие. Ще се видим довечера.

Наблюдавах я как се отдалечава и не потеглих, докато не се скри в сградата.

Когато влизах в апартамента си, телефонът ми избръмча за получен есемес. За миг си помислих, че е телефонът на любовта, но след това си спомних, че най-идиотски го бях изгубил. Когато се обадих в кафенето, където смятах, че съм го забравил, ми казаха, че в бюрото им за изгубени и намерени вещи има няколко телефона, така че възнамерявах по-късно да намина там. Междувременно на обикновения ми телефон имаше есемес от Лиса: „Включи си лаптопа. Трябва да поговорим очи в очи.“ Досетих се за какво се обажда и когато се свързахме, грейналото й лице потвърди предположението ми.

— Чу ли вече? — попита развълнувано кралицата на мороите.

— За опасната и абсолютно своеволна авантюра на група хлапета, в която са се впуснали през изминалата нощ? Да, чух.

Лиса подмина хапливото ми подмятане.

— Ейдриън! Това е велико постижение! Изумително! Сбъдната мечта! Зная, че не е трябвало да го правят, но всичко е приключило благополучно, те са в безопасност и сега ние имаме реални, положителни резултати.

— Зная.

Тя ме изгледа озадачено.

— Изглеждаш необичайно спокоен.

— Чух новината още миналата нощ. Разполагах с достатъчно време, за да я осмисля. — Това, както и мисълта за опасността, на която се бе изложила Сидни, бяха отнели за мен част от величавостта на това приключение.

— Осъзнаваш каква важна роля изигра ти за този успех, нали? — Гледаше ме с пронизващите си нефритенозелени очи. — Ти разгада това, което никой от нас не успя. Случилото се е благодарение на теб.

Свих рамене.

— Не, една от твоите умници също щеше да се сети.

— Но го стори ти. Сега остава само да открием по-ефикасен метод да постигнем същото, който те включва всеки път връщането на стригой към първоначалната му същност. — Ентусиазмът й видимо помръкна. — Ще ми се…

— Зная — прекъснах я, предугадил какво ще последва. — Но не мога, Лиса. Ще продължа да вземам хапчетата.

Тя кимна примирено.

— Така и предположих. Не беше честно да повдигам този въпрос. Знаеш ли, изглеждаш добре — и без шеги, че винаги изглеждаш така. Това е нещо различно. Светлина. Щастие. Не зная.

— Хей, тук не всичко е цветя и рози. Онзи ден слушах „Стената“. Човече, нека ти споделя мнението си за това.

— Може би някой друг път — ухили се тя. — А засега предполагам, че просто ще ни помагаш със съвети. Нина и аз върнахме към първоначалната им същност двама стригои. Соня беше превърната отново в морой. Двамата с теб изтръгнахме мъртъвци от смъртта.

— Впечатляващо резюме, Ваше Величество.

— Знаеш за какво говоря. Всички ние сме направили и видели достатъчно, за да разрешим тази загадка. Няма да позволим духът да ни надвие. — Предишното й оживление се завърна. — Не ламтя за известност и слава, Ейдриън, но бих искала да оставя след себе си някакво наследство. И това постижение може да е моето наследство. Не желая да бъда един от онези монарси, които „просто са управлявали“. Искам да направя нещо за народа си.

— Ти правиш много неща за нас, братовчедке. Нали ще прокараш декрета за възрастта на дампирите? Както и за кворума на кралските фамилии?

— Ах. — Лицето й стана сериозно. — Тъкмо затова… Смятах да ти кажа по-късно. Кралският съвет в най-скоро време ще гласува да отпадне закона за двама живи членове от кралския род и доколкото сме запознати с нагласите, ще разполагаме с нужния брой гласове.

— Дявол да го вземе! — възкликнах неволно. — Ако това мине, Джил ще е в безопасност. Може да напусне Палм Спрингс.

Това означаваше, че и Сидни ще трябва да замине.

— Зная. Сигурна съм, че ще мине.

Светът, който познавах, внезапно се промени.

— Какво ще стане с Джил?

— Ще се върне в кралския двор, ще ходи на училище тук, ще се обучава на кралските порядки. Сигурна съм, че ще се радва да се види и с майка си. — Лиса се поколеба, преди да продължи. — И не бих имала нищо против да се опознаем по-добре. Зная, че според теб се държах лошо с нея.

— Ти направи това, което бе длъжна — казах, без да потвърждавам думите й, но и без да ги отричам. Обстоятелствата бяха поставили двете сестри в доста неприятно положение.

— Добре, на нея можеш да кажеш новината, но иначе изчакай да мине гласуването. След като имаме пълна сигурност, ще го оповестим пред всички.

Козирувах й чинно:

— Както заповядате. — Ясно беше, че тя смяташе да приключи разговора. — Хей, наблизо ли е по-лошата ти половинка? Искам да го питам нещо.