Райчел Мид - Огнено сърце

Когато се върнахме в колите, Анджелина и Трей се хвалеха колко хитро са ни дебнели, за да ни проследят.

— Знаех си — повтаряше тя самодоволно. Държеше Трей за ръка, но в момента нямах нито сили, нито енергия да мисля за това. — Знаех си, че тази вечер ще стане нещо.

— Справи се добре — казах й аз. — Наистина много добре.

Очите й се разшириха от изненада, което ми подсказа, че е очаквала лекция. Може би я заслужаваше, но дълбоко в сърцето си не смятах така. Ние не я възприемахме на сериозно, но тя беше истински борец против злото, също както Еди и Нийл. Погледнах към Трей, който се опитваше да скрие меча под палтото си, и осъзнах, че той също е един от нас. Дори Джил беше.

— Всъщност отначало не повярвах — заговори Джил и се усмихна леко. — Когато Анджелина ми каза, че тръгва по следата, аз отидох в стаята ти, за да те уведомя. Зоуи ми каза, че ще отсъстваш за през нощта и в този миг осъзнах, че наистина става нещо, затова хукнах да я настигна.

— Значи си смятала да ме издадеш? — ахна Анджелина невярващо.

— Нали в крайна сметка всичко мина добре — сви рамене Джил.

— Този път — намесих се аз. Не исках да им изнасям лекция, макар че може би се налагаше. Еди бе прав. Ние останалите можехме да си позволяваме безразсъдни постъпки, но единствената цел на пребиването ни тук беше да осигуряваме безопасността на принцесата. Ако стригоят се беше отскубнал…

В колата ми превързахме раната на Нийл и му дадохме да пие до насита вода и портокалов сок. Той постепенно се изчистваше от ендорфините и се усмихваше, когато осъзна какво бяхме постигнали. Не мисля обаче, че беше разбрал за пристигането на Джил, иначе нямаше да си лежи толкова отпуснато и да се хили замаяно.

— Успяхме. Доказахме, че татуировката действа. Наистина го направихме. — Разсмя се тихо, а аз се опитах да си спомня дали го бях чувала да се смее преди. — Здравата ще ни трият сол на главата, когато докладваме за това.

Еди отново се усмихна и аз осъзнах, че двамата бяха станали добри приятели.

— Когато узнаят резултатите, се съмнявам, че гневът им ще трае дълго.

— Какъв е планът сега? — попита Трей. — Вече нарушихме вечерния час.

— А подписахте ли се? — попита Еди. Те поклатиха глави. — Нито пък ние. Смятахме да останем навън за цялата нощ и да се вмъкнем на сутринта, когато цари суматоха, всички са заети и може би никой няма ни обърне внимание. Никой от съквартирантите ни няма да ни издаде.

— Да отидем при Кларънс или при Ейдриън — предложи Анджелина.

— Гладен съм — промърмори Нийл.

— Зная едно денонощно заведение — обади се Трей. — В чест на победата ще си поръчаме пържено.

Договорихме се и с двете коли се отправихме към Палм Спрингс.

— Трябва да се видя с Ейдриън — обявих аз на Еди и Джил, веднага щом излязохме на магистралата. — Ще ме оставите пред жилището му и ще продължите с моята кола. Той после ще ме докара в кампуса.

Еди ме изгледа удивено.

— Защо трябва да се виждаш с него?

— Просто трябва. — Не исках да се оправдавам, а и Еди не беше от тези, които дразнят и досаждат с въпроси. Удостои ме единствено с любопитен поглед, когато приближихме апартамента на Ейдриън. Но когато осъзна, че го оставям насаме с Джил, любопитството му прерасна в паника.

— Късмет — пожелах им на излизане от колата, без да съм сигурна кой се нуждаеше повече. — Обади ми се, ако нещо се случи с Нийл. — Той си бе тръгнал заедно с Трей и Анджелина и не очаквах да има някакви проблеми. Когато се разделихме, вече стоеше стабилно на двата си крака, а дампирите много бързо се възстановяваха.

Еди потегли, а аз закрачих към сградата на Ейдриън с разтуптяно сърце. Още не се бях съвзела от разтърсващото преживяване да се озова толкова близо до смъртта.

Влязох в апартамента, който беше тъмен и тих. Все още ме удивляваше колко хубав и спокоен сън имаше моят любим. Промъкнах се на пръсти в спалнята и го видях да лежи на леглото само по боксерки, с усукани завивки, преметнал ръка над главата си. Слабата улична светлина къпеше в меко сияние лицето му, застинало в един от редките мигове на покой. Беше толкова смайващо прекрасен, че почти повярвах на един от предишните му коментари, че двамата живеем във вълшебен сън.

Но това беше реално. Беше самата реалност и ние бяхме живи. Бяхме живи и аз отчаяно исках да се уверя в това. Без повече да се колебая, съблякох дрехите си и се мушнах в леглото до него.

— Сидни. — Името се отрони в унес от устните ми, когато усетих как тя се мушна в леглото. Съненият ми мозък не успя да изстиска нищо повече, а аз онемях, когато тя ме целуна. Обвих ръце около нея и изтръпнах от безкрайно приятната изненада да открия, че е гола.