Райчел Мид - Огнено сърце

Еди и стригоят се завъртяха в смъртоносен танц, а аз изчаквах подходящ момент, за да се включа. Беше очевидно, че ако се бием в тясно пространство, една огнена топка можеше да изпепели всички ни. Намеренията ми бяха ясни и прости. Да използвам огън само ако стригоят убие или превърне някой от приятелите ми. Трябваше да се намеся само в краен случай, но се надявах, че ще намеря начин да помогна преди това на Еди, тъй като беше ясно, че задачата му е много тежка и почти непосилна. Нийл, макар и жив, беше извън строя.

Но Еди се биеше великолепно. Беше минало известно време, откакто за последен път го бях наблюдавала в разгара на битка и почти бях забравила, че моят брат под прикритие, с когото се шегувах и обядвах, всъщност беше смъртоносен воин. Успя здравата да затрудни стригоя и само веднъж се подхлъзна и олюля, когато кос удар го запрати в тухлената стена. Еди мигом се окопити, но аз виждах неизбежното. Няколко леки удара, поредица от малки травми. Те отнемаха силите му. В съчетание с по-голямата сила и издръжливост на стригоя всичко беше само въпрос на време.

Трябваше да действам. Не можех просто да стоя отстрани и да позволя Еди да загине, не и ако бях в състояние да направя нещо. Навярно беше изключено да запратя по чудовището огнена топка, но бях напълно сигурна, че поне можех да отвлека вниманието му. Скочих през прозореца върху контейнера за смет, а оттам на земята. Но не успях да го направя така ловко както Еди преди малко. Стъпих накриво и се препънах. Дори не беше нужно да използвам магия за отвличане на вниманието, защото стригоят тутакси ме забеляза. Изблъска Еди назад и се нахвърли върху мен.

Страх скова всяка частица от мен, когато злобното, смъртнобледо лице се надвеси похотливо над мен. Незнайно как, въпреки огромното желание само да крещя неистово, вдишах ръка и призовах малка огнена топка. Надявах се да го стресна достатъчно силно, за да се разкрие и Еди да успее да го убие. Но за мое изумление огънят не изплаши стригоя. Той сграбчи китката ми и ме удари в тухлената стена. Пламъкът угасна, а аз нададох тих вик.

— Не се опитвай да ми разиграваш такива номера, вещице — изръмжа той. — Познавам такива като теб. Вашата кръв може да не става за пиене, но вратовете ви се прекършват като на всички останали.

Виждах смъртта в очите му, ала не ужасът ме изпълваше, а скръбта — огромна, всепоглъщаща скръб за всички онези неща, които никога нямаше да направя. Никога повече нямаше да видя Ейдриън, никога нямаше да изживеем живота си заедно, никога нямаше да имам онези съвършени деца, за които той се шегуваше. Съжалявах дори за изгубените дребни неща. Никога повече нямаше да обядвам с приятелите си, никога нямаше да чуя някоя от нелепите забележки на Анджелина. И никога нямаше да оправя отношенията си със Зоуи.

Беше удивително колко много неща се мярнаха в съзнанието ми за частица от секундата. И не по-малко удивително беше как дори най-дребните неща ставаха толкова значими, когато усещаш, че си на път да ги загубиш.

Внезапно стригоят рязко се извъртя, предусещайки нападението на Еди. Двамата се впуснаха в смъртоносна схватка и аз бях тутакси забравена. Без да губя нито миг, се втурнах към Нийл, проснат на земята. Тъкмо се опитвах да го издърпам настрани, когато две тъмни фигури изскочиха от дъното на улицата. Отначало си помислих, че някои от клиентите на клуба са се натъкнали на нас. След това ги познах.

Анджелина и Трей.

— Не може да бъде! — възкликнах.

Тя не беше въоръжена, но Трей стискаше в ръка меч — любимото оръжие на Воините на светлината. Появата им стъписа стригоя, което бе достатъчно за Еди да се нахвърли отгоре му и да му нанесе силен удар. Трей приближи от другата страна, размахвайки меча заплашително близо до врата на стригоя. Анджелина ми помогна да издърпаме Нийл на безопасно място, а после коленичи до него. Клепачите му потрепнаха, а ръката му се придвижи към джоба. Зърнах проблясък на сребро. Анджелина измъкна сребърния кол и го стисна в ръце, докато наблюдаваше напрегнато битката, разиграваща се пред очите ни.

Стригоят бе попаднал в капан между Еди и Трей, но не изглеждаше изплашен. Огледа ги преценяващо, а на мен не ми беше трудно да отгатна мислите му. Дори въоръжен и обучен, един човек като Трей беше лесна мишена. Дали да се заеме незабавно с него, или първо да се справи с по-голямата заплаха? Избрал първото, стригоят се метна върху Трей, като едновременно отбягна атаката на Еди. Ударът събори Трей на земята, но схватката отвлече вниманието му и стригоят се разкри, което даде възможност на Еди да замахне с кола.