Райчел Мид - Огнено сърце

— Защото мама те обича — отвърнах просто. — И ти би трябвало да водиш нормален живот, преди да се обречеш окончателно на каузата на алхимиците.

— Аз вече съм се обрекла на каузата — напомни ми тя, като докосна татуировката на бузата си.

— Още не е твърде късно. — Искаше ми се да можех да й кажа за соленото мастило, но очевидно тя все още не беше готова за това. — Зоуи, откакто дойдох тук, аз за пръв път в живота си имам възможността да правя това, което правят и другите хора. Да имам нормални отношения.

— Да — рече тя горчиво. — Зная.

— Това не е лекомислено и безотговорно. Невероятно е. Искам и ти да имаш такъв живот.

— Това не прилича на нито един от принципите или убежденията на алхимиците, които съм чувала.

— Не прилича. Защото сега говоря като твоя сестра, а не като друг алхимик.

— Ти постоянно превключваш между тези две състояния, при това съвсем произволно. Как разбираш в кое от двете си в даден момент?

Свих рамене.

— Интуиция.

Зоуи стана. Суровото й изражение ми подсказваше, че обясненията ми не са я трогнали.

— Излизам. Ще се видим, преди да тръгнем за Кларънс.

Думите й ми напомниха, че тази вечер е определена за захранване. Отпуснах се унило на леглото, искаше ми се вече да сме в дома на Кларънс. Извадих телефона на любовта и написах есемес на Ейдриън: „Нямам търпение да те видя довечера. Как искам да си тук. Имам нужда от теб сега.“ Не последва незабавен отговор, навярно той работеше върху някакво задание. Продължих да пиша, тъй като ми бе приятно да давам воля на чувствата си: „Обичам те. Центърът ще издържи и някой ден ще се махнем от всичко това.“

Когато по-късно отидохме да го вземем на път за Кларънс, едва се преборих с желанието да изтичам от колата и да се хвърля в обятията му. Толкова много проблеми ми тежаха. Зоуи. Пътуването до Лос Анджелис. Не очаквах Ейдриън да води моите битки, но исках само да ми вдъхне кураж преди тях.

И той го стори, дори без да знае, когато малко по-късно имахме един кратък миг насаме. Бях отишла да оставя остатъците от храната в кухнята, а той ме последва след минута.

— Здрасти — поздравих го. — Ръката ми потрепна от нуждата да го докосна.

— Всичко наред ли? — попита Ейдриън. Долових същия копнеж и у него. — Не ми изглеждаш много добре. Искам да кажа, че ти винаги си прекрасна, но… Знаеш какво имам предвид.

— Зная. Имах голям скандал със Зоуи. Подробностите нямат значение. Накратко казано, в момента тя ме мрази. — Свих рамене. — Добре дошъл в моя свят. Взе ли колата? Получи ли есемесите ми?

— Ох. — Той извърна поглед. — Да, на първия въпрос. А колкото до втория. Аз, ъ, май съм изгубил телефона на любовта.

— Какво? — Имах чувството, че земята се разлюля под краката ми. — Ейдриън! В телефона е записано всичко, което става между нас. Моля те, кажи ми, че си изтривал всеки есемес, след като си го прочел.

Виновното му изражение подсказваше, че не го е правил.

— Успокой се. Не съм го изгубил в щаб квартирата на алхимиците или някъде наблизо. Почти съм сигурен, че го забравих вчера в кафенето, докато бях с Роуина. Името ми не е написано на него или нещо подобно. Кларънс ще ми заеме колата си, ще се върна и ще го взема.

Все още ми се виеше свят и ми се гадеше.

— Това може да се превърне в катастрофа.

— Как? Ако някой някога го намери — всъщност едва ли си стои незабелязан под масата — просто ще се посмее над глупавите ни сантиментални разговори. Едва ли ще има възклицания от рода на: „Аха! Ето едно доказателство за забранена любовна афера между човек и вампир“.

Накара ме да се усмихна, както винаги успяваше, но тревогата ми не изчезна. Точно тогава Джил влезе в кухнята и се усмихна, като ни видя. Вече не можеше да следи развитието на връзката ни, но бях напълно сигурна, че тя знаеше, че е минала на следващото ниво.

— Добри новини — сподели шепнешком. — Навярно си отклонила Анджелина от следите си. Тя се опитва да изкопчи от мен сведения за теб, Нийл и Еди. Подозира, че кроите нещо тайно. Сигурно смята, че се срещаш с един от тях.

Засмях се на шегата, доволна, че Джил също бе отклонен от следата за нашето пътуване до Ел Ей.

— Да бе, сякаш точно това няма да е проблем.

Не зная дали тя искаше да добави още нещо, но й попречи появата на още хора, носещи чиниите си. Това сложи край и на разговора между Ейдриън и мен. С него успяхме само да си разменим по един многозначителен поглед, малко преди да тръгна. Надявах се да оцелея през тази нощ и отново да го видя.