Ли Бардуго - Сянка и кост

Отвърнах. Светът избухна в ослепителнобяла светлина. Мракът около нас се пръсна като стъкло. Зърнах лицата в тълпата, раззинатите от потрес усти и шатрата, изпълнена със сияйна слънчева светлина, трептящия от жега въздух. После хватката на Тъмнейший се отпусна и заедно с неговото докосване си отиде и онова странно усещане за сигурност, което ме беше обладало. Лъчистото сияние изчезна и на негово място се върна делничната светлина от полилеите, но аз продължавах да усещам топлината и неописуемия блясък на слънцето върху кожата си.

Коленете ми омекнаха и Тъмнейший ме подкрепи с неочаквано силна ръка.

— Така си и знаех: ти само външно приличаш на мишка — прошепна в ухото ми, после махна на един от личната си охрана. — Отведете я — нареди на опричника, който протегна ръка да ме поеме. Почувствах се унизена, че си ме предават така — като чувал с картофи, но бях твърде немощна и объркана, за да се противя. По ръката ми се стичаше кръв от раната, причинена от Тъмнейший.

— Иван! — извика Тъмнейший. Висок Сърцеразбивач се втурна надолу по стъпалата на подиума и застана до него. — Отведете я в каретата ми. Искам да бъде охранявана постоянно от въоръжени стражи. Тръгнете право към Малкия дворец и не спирайте по никакъв повод. — Иван кимна. — Доведете и Лечител да прегледа раните й.

— Чакайте! — опитах да се възпротивя, но Тъмнейший вече ми беше обърнал гръб. Хванах го за ръката, без да обръщам внимание на ахването, което жестът ми изтръгна от присъстващите гришани. — Трябва да има някаква грешка. Аз не… Аз не съм… — Гласът ми секна, когато Тъмнейший се обърна бавно към мен, тъмносивите му очи се спряха върху ръката ми, стиснала неговия ръкав. Пуснах го, но нямах намерение да се дам толкова лесно. — Не съм това, за което ме мислите — прошушнах отчаяно.

Тъмнейший пристъпи още по-близо и заговори с нисък глас, така че само аз да го чувам:

— Съмнявам се, че изобщо знаеш какво си. — После кимна на Иван. — Върви!

Тъмнейший ми обърна гръб и бързешком тръгна към подиума. Там го наобиколиха министри и съветници, които говореха високо един през друг.

Иван грубо ме стисна за ръката.

— Идвай.

— Иван — провикна се Тъмнейший, — внимавай как й говориш. Сега тя е една от Гриша.

Иван едва доловимо се изчерви и направи лек поклон, но не охлаби хватката си, когато ме помъкна по пътеката.

— Трябва да ме изслушаш — казах задъхано, опитвайки се да не изоставам подир широките му крачки. — Аз не съм Гриша. Аз просто чертая карти. А и в това не съм особено сръчна.

Той не ми обърна внимание.

Погледнах през рамо към насъбралите се. Мал спореше за нещо с капитана на пясъчния сал. Сякаш почувствал втренчения ми поглед, той извърна очи и срещна моите. Видях своя смут и паника, отразени като в огледало върху пребледнялото му лице. Искаше ми се да го извикам, но в следващия момент него вече го нямаше. Тълпата го беше погълнала.

По бузите ми рукнаха сълзи от безсилие, когато Иван ме извлече от шатрата под лъчите на късното следобедно слънце. Помъкна ме надолу по ниския хълм към пътя. Там вече чакаше черната карета на Тъмнейший, заобиколена от гришани Етералки на коне и конвоирана от въоръжени до зъби кавалеристи. Двама в сиво от личната охрана на Тъмнейший чакаха до вратичката на каретата заедно с една жена и светлокос мъж, облечени в червените одежди на Корпоралки.

— Качвай се — заповяда Иван, но после, изглежда, си спомни нареждането на Тъмнейший и добави: — ако обичаш.

— Не — казах.

— Какво? — Иван изглеждаше искрено озадачен.

Двамата гришани от Корпоралки ме изгледаха потресени.

— Не — повторих. — Никъде не отивам. Станала е някаква грешка. Аз…

Иван ме принуди да млъкна, като стисна още по-силно ръката ми.

— Тъмнейший не греши — процеди той през стиснати зъби. — Качвай се в каретата.

— Не искам да…

Иван се наведе, докато носът му не се озова само на сантиметри от моя, и буквално изплю:

— Как мислиш, дали ме е грижа какво искаш? Само след няколко часа всеки шпионин на Фйерда и наемен убиец от Шу Хан ще са разбрали какво е станало в Долината и ще дойдат за теб. Единственият ни шанс е да те закараме в Ос Олта и да те затворим в двореца, преди да са разбрали какво си ти всъщност. А сега се качвай в каретата.

Той ме натика вътре и се качи след мен, после се стовари видимо погнусен на отсрещната седалка. Корпоралките го последваха, след тях опричниците се настаниха от двете ми страни.