Дерек Ланди - Демон шосе

— Господарю Астарот — обади се Едгар, приклякайки на едно коляно, — херцог на Ада, когото ние смъртните зовем Сияйния демон, моля те само да ме преобразиш, господарю. До този момент не успявах да заслужа вниманието ти, но ето, най-сетне предизвиках любопитството ти като донесох едно момиче…

Сияйния демон го изгледа така, сякаш е нещо, в което е стъпил по грешка.

— Ти? Ти нищо не си ми донесъл.

— Но… но аз мога да ти предложа всичко — възрази Едгар и сведе глава. — Предлагам ти душата си, господарю. Всичко, което съм искал през нещастния си живот, е силата, която даряваш на смъртни като мен. Предлагам ти плътта си, за да я преработиш така, както намериш за добре. Предлагам ти душата си — да я оформиш както пожелаеш и съзнанието си — да го измениш, и…

— Не ми предлагаш нищо, което да не притежавам вече — отвърна Сияйния демон. — Та ти си извън кръга, дребно насекомо. Нямаш нищо, за което да преговаряш. Душата ти вече е моя.

Жокера се изкикоти и дръпна веригата. Едгар падна.

— Не! — извика той. — Чакайте, не трябваше да става така! Искам само сила! Моля те, само…

Още едно дръпване и думите му заглъхнаха. Жокера тръгна към един от коридорите и повлече подире си Едгар, който риташе и се противеше бурно. Протегна ръце към Амбър, но тя не помръдна от мястото си, от другата страна на сините пламъци и само го гледаше, докато не изчезна от поглед.

Амбър се обърна отново към Сияйния демон, за да види, че е насочил поглед към родителите ѝ, които все така бяха извърнали очи.

— Погледнете ме — нареди той и този път те се подчиниха. — Двама от групата ви са мъртви, както и моят представител на земята. А не съм получил нищо в замяна.

— Ние… ще се реваншираме — отвърна Бил. — Можем да…

— Не успяхте да изпълните своята част от сделката — продължи Демонът. — По-добре да побързате и да бягате.

Бил и Бети си стискаха ръцете.

Сияйния демон отново насочи взор към Амбър.

— И последно — ти. Ти ме измами, глупаво, глупаво момиченце. Мислиш, че след като Бъкстън е успял да ме заблуди, ти също имаш този шанс? Бъкстън е специалист по езотеричните дела. Ти можеш ли да се похвалиш със същото?

Амбър преглътна.

— Не — каза тя. — Но аз го открих за по-малко от три седмици, а ти го издирваш вече петнайсет години. Затова ми се струва, че не се справяш добре с откриването на който и да е, тъпако.

Сияйния демон зяпна.

— Не ми пука какви извинения имаш — продължи тя, докато значителната част от мозъка ѝ крещеше неистово срещу нея да си затвори устата, по дяволите. — Не ми пука дали възприемаш времето по различен начин, дали имаш безкрайно търпение и прочие простотии. Петнайсет години са си петнайсет години. Имал си предостатъчно време, за да се научиш да ровиш из Гугъл, вместо да седиш и да чакаш да се появи на демонския радар. Хайде стига, бе? Може да си светъл, но май не си от светлите умове, а?

— Ще те накарам да си платиш за всяко оскърбление.

— Сигурен ли си, че можеш да преброиш до толкова, скапаняко прост? Майната ти. Не ме е страх от теб. Хайде, тръгни след мен. Изпратѝ още някой от твоите представители подире ми и ще му видя сметката, както на последния.

Тя реши, че това вече ще го накара да избухне. Само че той се усмихна. Което беше по-лошо.

— Амбър — рече, — ти си смело момиче. Дори, по свой собствен начин, си доста умно момиче. Мога да накарам родителите ти да те избутат от кръга и тогава щеше да си моя играчка за цяла вечност. Но си има определен начин да правим нещата. Сделки. Преговори. Събиране на задължения. Отмъщение. Всички тези неща ги правя век след век. Технологиите не значат нищо за мен. Ако те пожелая, ще те имам. Тялото ти може да изчезне, но душата ти ще свети все тъй ярко.

— И все пак ти ме измами и ме оскърби. Не прощавам лесно наглостта. Родителите ще бягат, както и трябва — Сияйния демон се усмихна. — Но ти ще трябва да бягаш още по-бързо, защото Хрътките на ада ще дойдат за теб.

Сините пламъци затрептяха и угаснаха, а те внезапно се озоваха отново в склада.

На Амбър ѝ отне секунда да осъзнае къде се намира, да приеме онова, което ѝ каза Сияйния демон, след което се обърна, Бил се хвърли към нея, а в този миг се чу гласът на Майло:

— Спри.

Бил замръзна, макар че тялото му буквално кипеше от потискана агресия. Майло и Бъкстън стояха над Грант и Кърсти, които лежаха в безсъзнание. Майло си беше върнал нормалния вид, а пистолетът му беше насочен право в лицето на Грант.

— Ще ти платим десетократно повече от Имелда — започна Бил. — Само се махни, господин Себастиан. И на теб ще платим, господин Бъкстън. Това са семейни неща.