Дерек Ланди - Демон шосе

Родителите ѝ стояха заедно, докато гледаха как Жокера изниква от мрака. Тънки струйки пот размазваха пепелявия му грим, но режещата му усмивка беше по-свежа от всякога.

— Очаквах те — рече. — Тук ли е? Това там той ли е?

Опита се да види Едгар, който започна да се свестява, но Амбър му попречи. — Първо ми дай онова, което искам — каза тя.

Жокера поклати глава.

— Указанията на Господаря са ясни. Първо предаваш Грегъри Бъкстън и тогава ти давам това — извади от одеждата си стъкленичка с жълта течност.

Очите на Амбър се заковаха върху нея.

— Ами броячът?

— Изпий това — рече Жокера, — и белегът ще изчезне.

Тя не реагира веднага.

— Не, Жокер — твърдо каза тя, като че говореше на дете или на куче. — Не ти вярвам.

— Къде сме? — попита Бил.

Жокера го погледна и понечи да отговори.

— Господарят ти има работа с мен — сгълча го Амбър. — Забравѝ ги. Те са без значение. Трябва да се обръщаш към мен. Не ти вярвам, Жокер, така че няма да ти предам Грегъри Бъкстън, след като ми дадеш стъкленицата.

— Ама Господарят…

— Сияйния демон иска Бъкстън — прекъсна го Амбър, — а това може да стане само ако правиш това, което ти казвам.

Жокера облиза начервените си устни.

— Едновременно — каза. — Да, да, едновременно.

Тя не можеше да протака повече, така че сграбчи Едгар за яката и го изправи. Той изстена и едва не падна.

— Ето ти го — каза тя. — Това е Грегъри Бъкстън.

Жокера погледна към Едгар.

И кимна нетърпеливо.

Протегна с една ръка стъкленицата. С другата стисна метален нашийник, прикачен към верига.

Амбър избута Едгар от кръга, отскубвайки същевременно стъкленицата от ръката на Жокера, а Жокера щракна нашийника около врата на Едгар с отиграно движение.

Едгар се изправи на мига.

— Какво? Какво става?

— Какво наистина става? — попита и Бил. — Създание, какво даде на дъщеря ни? Какво е това?

— Подправчица — рече Жокера и се изкикоти. — Ще превърне кръвта ѝ в отрова.

Бил се пресегна към стъкленицата, но Амбър се отдръпна. Бети застана зад нея.

— Дай ми я — нареди Бил. — Веднага ми я дай, госпожичке.

Амбър се озъби.

— Майната ти, тате .

Той се хвърли към нея, тя го задържа с една ръка, докато с палеца на другата отпушваше стъкленицата. Майка ѝ посягаше отзад, като се опитваше да отскубне съда. Успяха да задържат китката ѝ, затова тя се наведе, хвана гърлото на стъкленицата между зъбите си и отметна глава назад. Жълтата течност се разля по гърлото ѝ и запари. Стигна до стомаха и запрати остри стрели от болка, а родителите ѝ отстъпиха назад, докато тя се свличаше на колене. Пред погледа ѝ потъмня. Не усещаше пръстите на ръцете и на краката си. Кръвта кипеше във вените ѝ. През замъглените очи виждаше как цифрите на китката постепенно изчезват.

И тогава, просто така, те изчезнаха, тя изохка, примига и вдигна поглед, за да види как Жокера ядосано дърпа Едгар за веригата.

— Ти си Грегъри Бъкстън! — крещеше. — Знам, че си! Само се опитваш да ме объркаш!

— Грегъри Бъкстън е на шейсет и пет и е чернокож! — извика Едгар. — Аз съм на четирийсет и шест и съм бял!

Жокера се намръщи и се опули насреща му.

— Всичките сте ми еднакви — промърмори.

В един от коридорите се появи все усилващо се сияние. Родителите на Амбър веднага извърнаха очи, а Едгар закри лицето си с ръце. Амбър стисна очи, когато по каменния под прогърмяха стъпки — толкова тежки, че усещаше вибрацията с подметките си.

— Как смееш да мамиш точно мен ? — изрева Сияйния демон. Струящата от него светлина беше заслепяваща, дори през затворените очи, а гласът му се донасяше някъде отгоре. Беше се надвесил над нея, над всички тях. — Идваш в моя замък и се опитваш да измамиш мен ?

Краката на Амбър се тресяха, тя отчаяно искаше да се свие на кълбо и да заплаче, но се насили да остане изправена.

Много дълго време не се чуваше друг звук. Дори далечните писъци бяха замлъкнали.

После Сияйния демон омекна.

— Погледни ме — каза.

Няколко секунди Амбър не помръдна. И определено не си отвори очите.

Но когато светлината започна да се оттегля и когато спря да боли, Амбър се осмели да погледне. За миг си помисли, че вижда същество с ужасяващи пропорции и невъзможни израстъци, но когато присвитите ѝ очи се нагласиха и с изчезването на светлината, сега виждаше, че фигурата беше нормална на ръст и не беше онова чудовищно нещо, което видя първоначално. Сияйния демон искреше с яростна светлина отвътре. Татуировки покриваха прозрачната му кожа като архипелази и черни острови сред море от горяща оранжевина. Лицето му беше спокойно. Имаше черни очи.