Дерек Ланди - Демон шосе

Амбър се опита да стане, но юмрукът на Кърсти дойде като камък.

— Защо трябваше да си толкова намусена все? Какво толкова имате да се чумерите, вие тийнейджърите? — Кърсти я вдигна за гушата. — Защо не се научи да се забавляваш поне малко?

Кърсти я удари с глава и Амбър направи няколко олюляващи се крачки, след което се строполи.

Като в мъгла наблюдаваше как Бъкстън блъска Бил в товарния контейнер, а Бети го напада изотзад. Беше по-едър от тях и вероятно по-силен, но те бяха двама, а когато работеха в екип, ставаха смъртоносен тандем.

Кърсти сграбчи ръката на Амбър и я дръпна рязко, а Амбър извика, докато се изправяше. Кърсти изви главата ѝ настрани, докато Амбър не видя Грант, който налагаше Майло.

— Искаш ли да ти кажа една тайна? — попита Грант, когато Майло падна. — Мразя ви, хора. Сещаш се кого имам предвид, нали? Вас — автомобилните любители. Цялото ви поведение е супер самонадеяно. Карате страхотно изглеждащи коли. И това ви е цялата работа. Къде е смисълът?

Той изрита Майло, който се затъркаля по земята.

— Колко близо трябва да си до нея, за да си получиш пълния комплект по сделката? По-близо от това нали? — той вдигна поглед към Кърсти. — Ей, любима, колко близо трябва да са тези автомобилните?

— Стандартното е петдесет крачки, така беше последно — отговори Кърсти.

— Петдесет крачки — повтори Грант. — А ти, я да видим, сега си на около шейсет крачки, а? Горе-долу. Толкова близо. Толкова ужасно близо.

Майло започна да се влачи към Чарджъра.

— Ето това е дух! Никога не се предавай на смъртта! — Грант стъпи върху крака на Майло. — Никога не се предавай на смъртта, докато наистина не умреш , а тогава май няма смисъл, прав ли съм?

Кърсти се разсмя, а Амбър заби лакътя си в носа ѝ и се освободи от ръцете ѝ.

Докато Кърсти ревеше от яд, Амбър се отдалечи от нея с олюляване. Каквото и да я беше хванало, сега беше започнало да отшумява, но така или иначе бе загубило очарованието си. Беше истински ужасена и нямаше представа какво да прави.

Трябваше да избяга по-рано. Всички трябваше да избягат, когато имаха възможност.

Кърсти се вряза в нея изотзад и Амбър падна на земята, но успя да се претърколи и да се изправи преди Кърсти да може да я хване. Тя залегна под алчните ѝ ръце и вече бягаше, но Кърсти беше по петите ѝ и звучеше много, много ядосана.

Ръката на Кърсти улови косата ѝ и отново дръпна рязко — този път още по-силно. Главата на Амбър се изви назад, тя падна на коляно, Кърсти вече я беше хванала и Амбър се хвърли в колона натрупани една върху друга палети, двете се затъркаляха около нея, а ръбът на една от палетите се заби в черепа ѝ. Светът се завъртя и притъмня. Ръце по тялото ѝ. Гласът на Кърсти. Лицето ѝ — размазано, кърваво, яростно. Болката разцъфна и Амбър падна върху нещо. Чарджърът. Имаше проблясък на изненада в далечно ъгълче на съзнанието ѝ, когато той се изтегли назад с няколко сантиметра.

Погледът на Амбър се проясни тъкмо навреме, за да види Кърсти, която вече нападаше. Тя се подпря на колата, сложи ръка на капака и се отблъсна със замайващата мисъл, че Чарджърът бе чакал само това. Той се отмести още назад с неестествено устойчиво темпо.

Амбър замахна с юмрук, който Кърсти избегна и в замяна получи одиране с нокти. Те пробиха дрехите ѝ, разкъсаха кожата ѝ, преди люспите да успеят да се покажат, Амбър издаде звук на ранена котка, а Кърсти се разсмя.

Амбър заотстъпва назад, като същевременно наблюдаваше как Чарджърът тихо се придвижва по равния терен. Кърсти се намръщи и отклони поглед, за да разбере какво привлича вниманието на Амбър.

Очите ѝ се ококориха.

— Грант! — развика се тя. — Колата!

Грант се обърна, Майло се изправи и Амбър го видя, видя Майло за пръв път.

Беше великолепен. Не беше станал нито по-висок, нито по-як, но кожата му беше потъмняла до невъзможен нюанс на черното — черно, което изпиваше цялата светлина наоколо, така че очертанията му се сливаха със сенките отзад. Рогата на челото му бяха извити и заострени, дълги около десетина сантиметра, а когато се усмихна, от устата му се разля онази същата червена светлина, която излъчваха и очите му.

Грант се обърна, а Майло заби ноктите си в корема му и го повдигна, докато Кърсти крещеше името на съпруга си.

Амбър криволичеше между малък лабиринт от щайги, далеч от боя, стигна до крана и се скри зад кабината за управление. Вдигна подгъналата си в кръв тениска. Белезите от нокти от едната ѝ страна не бяха толкова дълбоки, но болката все пак предизвикваше реакция на лицето ѝ. Тя си пое дълбоко въздух и продължи, като се движеше ниско, докато не стигна до представителя. Той я гледаше как се приближава, видимо не особено впечатлен от звуците на насилие, които долитаха от другата страна на редовете с щайги.