Дерек Ланди - Демон шосе

Дейкър Шанкс се хвърли върху него.

Озоваха се на земята, последваха викове и ругатни, а Амбър се отдръпна от прозореца и почти падна върху тялото на Глен на леглото. Успя да се види в огледалото, докато почервеняваше и ѝ порастваха рога. Може и да изглеждаше свирепа, макар и по пижама и тениска, но не се чувстваше така. В този момент вън на паркинга нямаше милост, а сигурна смърт. Представата, че трябва да се изправи и да се бие мина толкова мимолетно, че все едно не бе минавала изобщо. Което означаваше, че има само един възможен ход.

Изтича бързо в тоалетната, затвори вратата, и след като го обмисли отново, заключи. Пристъпи към стената, докато пускаше ноктите. Първото замахване беше жалко — едва одраска мазилката. Но с втория удар успя да свали малко от онази нелепа дървения. Замахна пак и изрита, а босият ѝ крак премина от другата страна. Още няколко замахвания, за да отслаби още повече стената, след което направи три стъпки назад.

Чу изстрели. Гранд и Кърсти бяха намерили Майло.

Тя се засили, удари стената с рамо и изскочи в банята от другата страна сред експлозия от трески и евтина мазилка. Олюля се малко, но остана права, отвори вратата на банята и побягна към изхода. Гостът в стаята — стреснат мъж със странна брада, вече беше на крака и стискаше възглавницата до гърдите си. Тя го избута с опакото на ръката си, докато минаваше покрай него, и той изхвърча в ъгъла и се свлече в безсъзнание. За негово собствено добро. Родителите ѝ най-вероятно щяха да убият всеки свидетел, който им се изпречеше.

Точно преди да излезе от стаята на мъжа, чу гласа на баща си някъде изотзад.

Изтича навън. Неонова лампа в крещящо зелено осветяваше малкия басейн, в който плуваха умрели буболечки и фасове. Тя прескочи оградата. Отпред на пътя една патрулна кола правеше обратен завой, а сирената ѝ внезапно зави — вероятно се връщаше да разследва изстрелите. Само за един безумен миг ѝ мина през ума, че може да ѝ помогнат, но не можеха, разбира се. Никой не можеше.

Така че си остана в тъмното и побягна покрай насипа до оградата, а мотелът беше от лявата ѝ страна. Патрулната кола рязко спря и Амбър се обърна. Бети стоеше на средата на пътя, напълно спокойна под светлините на фаровете. Полицаите излязоха, извикаха ѝ да вдигне ръце, а в този миг Бил кацна на покрива на колата. Повали първия полицай, а когато вторият започна да вика, някаква сянка се хвърли върху Амбър и тя се затъркаля надолу по насипа, в плетеница от ръце и крака, долавяйки отблясъците от нож с крайчеца на очите си.

Удари се в земята — студен и твърд бетон, а Дейкър Шанкс се покатери върху нея. Тя го сграбчи за китката, като се опитваше да задържи надалеч острието. Той съскаше по нея, опитваше се да я одраска през люспите с другата си ръка. Беше отслабнал. Бузите му бяха хлътнали, а кожата — пепелява на цвят. Чарджърът го беше изцедил и това определено си личеше. Изглеждаше болен, от онзи тип болен, от който не можеш да се излекуваш.

Амбър се извъртя, избута го, пусна китката му и го изрита надалеч. Той се изправи, замахвайки с ножа, а тя се държеше надалеч, извън обхвата му, извадила нокти и оголила зъби.

Щеше да го заговори, щеше да му каже да бяга още сега, когато има възможност, но нещо в очите му ѝ подсказваше, че няма да я послуша. Лудост. Разсъдливата страна от мозъка на Шанкс се беше изключила в някакъв момент в онзи багажник и беше останало само това насреща ѝ.

Той я нападна, но острието се плъзна по люспите, които се бяха формирали около ребрата ѝ. Тя го удари с юмрук, който го вдигна странично и счупи крехките му кости. Той извика, а тя стовари юмрука си върху ръката му. Пръстите му се отпуснаха, ножът падна и той закуцука назад, като стискаше ръката си, и се наклони на една страна. Тя погледна зад гърба си, за да се увери, че родителите ѝ не могат да я видят, а когато се обърна отново напред, Шанкс отново се хвърляше към нея.

Тя замахна с нокти и те оставиха дълбоки прорези в бузата му. Той я подмина с олюляване, обхванал лицето си с ръце, а долната му устна висеше близо до брадичката. Той стенеше и казваше нещо, което тя не можа да разбере, след което се опита отново да я хване, но Амбър го грабна и го вдигна нависоко. Заби го в стената, а главата му се стовари с влажен звук в бетона. После го пусна и той падна.

Той се опита да лази, но тялото му не можеше да поеме повече. Той се разпадна с катастрофална скорост пред очите ѝ. Ръцете му се подгънаха под тялото, сякаш бяха от гума, а лицето му се удари в земята и челюстта му се смачка. Очите му се извъртяха нагоре, така че беше впил поглед в нея, когато плътта му хлътна. Косата му, скалпът, кожата се свлякоха от черепа му, от порите започнаха да бликат кръв, жлъчка и всякакви други противни течности. Очите му се замъглиха и се стопиха, изтекоха от очните кухини, докато лицето му се отлепваше като люспата на гроздово зърно, дрехите се изпразниха от съдържание, попили всички сокове от онова, което беше останало от Дейкър Шанкс.