Дерек Ланди - Демон шосе

Бил беше прав, разбира се. Скептичното му изражение беше напълно оправдано. Начинът, по който ловците бяха стигнали до Балтазар, наистина беше глупав. Тя беше благодарна, че родителите ѝ нямаха такова нещо като подкожни локатори. Единственият начин, по който можеха да я проследят, беше да търсят Чарджъра — но да намериш една конкретна кола из цяла Америка беше почти невъзможна задача, дори при техните възможности. И все пак, колата беше възможност, независимо колко малко вероятна, само че хората от колата бяха почти като призраци — Амбър не беше пращала мейли, не беше поствала нищо, което можеше да даде следи към нея, Майло не използваше кредитната си карта, а Глен дори нямаше кредитна карта.

Мъжът навлезе в една тъмна част от паркинга и тя чакаше да се появи от другата страна. Когато не се случи, тя се вгледа по-внимателно, като се опитваше да го различи в мрака. Фаровете на случайно преминаващ автобус осветиха мястото и се видя, че мястото е празно. Тя се улови, че поглежда нагоре, сякаш човекът бе вампир, който вече се е издигнал нагоре и е полетял, вместо да е завил на ляво или на дясно, или да е тръгнал по някоя пряка, която не беше в полезрението на Амбър. Ето докъде беше стигнала — да вижда свръхестествено там, където трябваше да вижда обикновени неща. А в тази посока чакаше лудостта.

Разбира се, имаше един начин, по който някой изобщо би могъл да ги проследи — според Алтеа Бъкстън, и то беше ако някой от вампирите, ухапали Глен, решеше да тръгне подире му, но защо, по дяволите, би го направил? Защо точно подир Глен от всички възможни хора? Какво толкова важно имаше в него? Единствената причина, която можеше да измисли буйното ѝ въображение, беше че родителите ѝ може да бяха забелязали, че е ухапан. Тогава умният ход щеше да е да принудят вампира, който го е направил да ги заведе при него и, съответно, при нея. Това щеше да е много умен ход. Щеше да е много хитро, неочаквано, за което вероятно щяха да се досетят.

Амбър отдръпна глава от стъклото, докато цялото ѝ тяло се вледеняваше. Почувства се зле, почувства се слаба и не искаше да помръдне, отиде до багажа си и извади разпятието. Ръцете ѝ трепереха.

Отвори вратата и пристъпи навън. Паркингът беше полупразен и спокоен, осветен от една улична лампа, която стърчеше насред мижава цветна леха покрай тротоара. По улицата минаваха коли, но не много. Нощта беше тъмна и тиха. Таеше нещо скришно.

Амбър излезе на бос крак от стаята си, подмина прозорец и врата, прозорец и врата, прозорец и врата.

Беше я обзела параноя. Разбира се. Оставяше се на въображението си да я подвежда. Беше естествено. Щеше да почука на вратата на Глен, той щеше да отговори и тя ще му подаде разпятието и на другата сутрин той щеше да настоява, че се е разхождала насън, че е бил неустоим за нея, а тя щеше да го игнорира и щяха да си продължат пътя и край.

Амбър стигна до стаята му. Вратата беше отворена. Тя влезе.

Вътре беше тъмно. Глен лежеше напряко на леглото по боксерки. От врата му се точеше кръв, а очите му бяха отворени, но невиждащи.

Амбър изпусна разпятието и двете ѝ ръце се стрелнаха към устата, докато коленете ѝ поддаваха и тя се свлече по стената. От устните ѝ се откъсна стон, който тя набързо преглътна, преди да се превърне в писък.

Той си мислеше, че им се е измъкнал. Всички го мислеха. Но онези бяха убили Глен още през първата нощ в Каскейд Фолс — просто беше отнело повече време, за да се установи.

Тя застана на колене, с подпрени на земята ръце и не можеше да диша. Трябваше да се махне. Да намери Майло. Да се качат в колата и да карат. Вампирът ги беше открил, а щом той беше тук…

Вдигна поглед. Оттам, където седеше, през отворената врата се виждаше добре целия паркинг, както и мястото, където бяха застанали родителите ѝ и техните приятели.

Амбър притисна устата си с ръка, за да не извика. Баща ѝ излезе от кабинета на управителя и отиде да говори с другите. Грант и Кърсти тръгнаха към стаята на Майло. Не можеше да е сигурна, но ѝ се стори, че вижда пистолети в ръцете им.

Родителите ѝ и Имелда тръгнаха наляво, към стаята на Амбър. Алистър остана на пост. Амбър остави вратата на Глен отворена — не искаше с нищо да привлича вниманието им, и се насили да стане. Довлачи се до прозореца. Веднага щом разберяха, че в стаята ѝ няма никого, щяха да дойдат директно тук. Имелда сигурно щеше да се опита да отвлече вниманието им, но така или иначе нямаше много време.

Алистър се доближи до Чарджъра и възхитено прокара ръка по него. От мястото си Амбър видя как багажникът му се отвори и разпръсна червена светлина. Алистър се намръщи и се приближи.