Дерек Ланди - Демон шосе

В седем часа толкова се отегчи, че излезе да се разходи. Не знаеше името на града, но беше доста голям. Дори може би имаше статута на голям град. Взе си нещо за хапване от Макдоналдс, макар че не беше гладна. Яденето беше начин да убие малко време.

Когато приключи, изхвърли отпадъците си в кофата, мушна подноса в стойката и излетя на тротоара, където едва не се сблъска с хубавичко русокосо момиче. Двете си размениха усмивки, изпълниха онзи странен танц в опит да се разминат и момичето си продължи по пътя. Амбър се беше запътила в същата посока, но се забави малко, за да демонстрира, че не преследва девойката, след което тръгна подире ѝ.

Отпред имаше някакъв мъж в скапан костюм, който сърбаше смути. Наблюдаваше как се приближава русото момиче, после остави напитката върху коша за боклук и събра ръце, за да изръкопляска одобрително.

— Ето така се изпълва тениска — ухилено рече той и закрачи до момичето. — Ей, сладурче, как си днес?

Момичето не отговори и продължи да върви.

Амбър остана няколко крачки назад.

— Изглеждаш супер готино, принцесо. Накъде си тръгнала?

— Извинявай, бързам — отвърна момичето.

— И накъде си се забързала толкова? Защо не останеш да си поговорим малко?

Тя поклати глава и ускори крачка.

Той също.

— Аз съм готин човек, от добрите момчета. Питай, който искаш — ще ти каже — когато тя не отговори, той остави веселия тон. — Само се държа приятелски. Не може ли човек да се държи приятелски в наше време, а? Направих ти комплимент, да му се не види. Можеш поне да кажеш едно благодаря.

Думите излетяха от устата на Амбър, преди тя да осъзнае.

— Оставѝ я на мира.

Онзи се обърна рязко, сбърчил намръщено чело, докато русото момиче използва момента да се отдалечи бързо-бързо.

Той огледа Амбър от глава до пети и не беше впечатлен.

— К’во викаш?

Амбър вдигна очи към него и се опита да удържи треперенето в гласа си.

— Не ти е искала комплиментите. Правиш комплимент, обаче тя нито ти го е искала, нито е молила за него. Няма нужда да ти благодари и каквото и да било, щом не го е искала.

Мъжът се вторачи в нея и се разсмя.

— Какви ги дрънкаш, по дяволите? Това какво общо има с теб? Ние просто си говорехме — той се обърна, като очакваше момичето да е още там. — О, леле…

Обърна се отново към Амбър.

— Та какво викаше?

— Нищо — отвърна Амбър и го подмина.

Той тръгна след нея.

— Ревнуваш, нали? Бас ловя, че на теб никой не ти е подвиквал комплименти на улицата, а, така ли е? Не. И знаеш ли защо? Понеже си грозил . Гро-зил.

— Хубаво — отвърна Амбър.

Той спря да я следва, доволен, че е имал последната дума.

— Другия път си гледай скапаната работа, проклета тролоподобна кучко.

Трол. Това беше. Това беше думата, която използва и онзи във Файърбърд. Трол. Как му беше името? Брайън? Бен? Брандън.

Амбър се обърна. Онзи тъкмо беше понечил да са отдалечи, но като видя, че Амбър го гледа, спря с вдигнати вежди.

— Проблем ли имаме?

— Аз имам — каза тя. — Ниска съм. Може и да трябва да сваля някое кило. Не съм толкова хубава, колкото някои други момичета.

— И изглеждаш като трол.

Хората ги подминаваха и най-много хвърляха по един бърз поглед.

— Е, и? — попита Амбър. — Какво като изглеждам като трол? Аз лично не мисля, че е така, но да кажем, че е — какво от това? Това какво общо има с теб?

— Ей, ти го почна това — отвърна мъжът.

— Точно така — кимна тя. — Започнах го, когато ти започна да закачаш онова момиче.

— Направих ѝ комплимент! — възрази той. Почти го извика.

— Тя не искаше вниманието ти.

Мъжът направи голяма крачка към нея.

— Е, това е проблем значи, нали така? Правя комплимент на едно момиче, това е. Не е мой проблем, че тя го приема грешно.

Амбър спокойно го изгледа.

— Но имаш очи, нали? Нали видя колко бързо вървеше? Видя колко неудобно се почувства? Значи ако си имал намерение да бъдеш мил, трябваше да се оттеглиш, когато забеляза, че тя се чувства неловко заради теб.

— Значи един мъж вече няма право да направи комплимент на една жена, това ли казваш? С такива като теб не може да се говори, кълна се.

Той отстъпи назад, приключил с разговора, но тя нямаше да го остави толкова лесно. Просто не можеше.

Сграбчи го за ризата, сключи ръце пред гърдите му и го заизбутва напред. Той отначало загуби равновесие, твърде изненадан, за да реагира, а после започна да се смее. Забавляваше се и се остави да го изблъска в една тясна пряка, а после спря и се изви назад. Амбър го пусна, препъна се в крака му и падна на колене. Земята беше студена и мокра.