Конрад Мейсън - Демонската стража

Да, разбира се, но нека читателите се досетят кои! Това, което е най-впечатляващото и страшното в Лигата и сходните на нея организации в истинския живот, е, че те не се смятат за злодеи. В действителност са убедени, че правят каквото трябва и са готови на всички средства, за да постигнат целите си. Това ги прави изключително опасни. Мисля, че такива злодеи са много по-плашещи от стандартните черни лордове във фентъзито, които са зли без видима причина.

Всички образи във вашата книга са живи и ярки — от Груб и Табс през различните членове на Демонската стража, та чак до полковник Деринджър, лудия елф Хари и, разбира се, злата вещица. Кой обаче е любимият ви герой измежду тях?

Често ми задават този въпрос. Трудно е да му отговоря, тъй като си ги обичам всичките, но ще опитам. Героят, на който се възхищавам най-много, е Груб, защото той е имал труден живот, но запазва своя оптимизъм, изобретателност и чувство за това кое е редно и кое не е. А най-забавна за описване е Табита. Тя е пълна с енергия, има мнение за всичко и ме разсмива.

„Демонската стража“ завършва с отворен финал и обещава продължения. Какво да очакваме от тях?

В момента пиша продължението на „Демонската стража“ (ще има и трета книга). Не искам да разкривам много, но ще узнаете повече за Лигата на Светлината, а една тайна от миналото на Груб ще го изправи пред много трудно решение. Ще има също непобедими бойни кораби, трол, преоблечен като момиче, а също и най-опасното деветгодишно дете в Абаносовия океан.

Мисля си, че „Демонската стража“ ще ви направи любим автор на много деца както в Обединеното Кралство, така и в България. Но кои са вашите любими автори?

Благодаря и за този въпрос! Любимият ми автор за възрастни в момента е Чайна Миевил. Той има такова въображение, че ми е трудно да приема, че е само един човек. Като по-млад бях влюбен в книгите от поредицата „Редуол“ на Брайън Джейкс, които разказват за говорещи животни, тръгнали на фантастични пътешествия. Най-любимата ми детска книга обаче е „Скелиг“ на Дейвид Алмънд, а си мисля, че всеки трябва да прочете „Часът на чудовището“ от Патрик Нес и Шавон Доуд. Но мога да ти изброявам любими книги цял ден…

Кажете на българските читатели нещо за довиждане!

Надявам се да харесате книгата, а ако искате да ме питате нещо, сторете го на адрес www.conrad-mason.com . И добре дошли в Стражата!

Буквално „Velvethouse“. В света на Конрад Мейсън съществува напитка, приготвена от т.нар. „кадифени зърна“. Тя е еквивалент на кафето от нашия свят, но не е същата на вкус. — Б.пр.

Буквално „firewater“ — стар английски израз за твърд, силен алкохол. Използван и от индианците в САЩ. — Б.пр.

Игра, подобна на домино. — Б.пр.