Конрад Мейсън - Демонската стража

Накрая Нютън отговори вместо него.

— Казва се Джоузеф Груб — рече той — от Демонската стража.

— Кораб на хоризонта!

— Аха — каза Тък доволно. Винаги бе знаел, че ще излезе по-добър капитан от Гор и сега, когато старият мошеник бе мъртъв, най-сетне имаше шанса да го докаже. Неговото време бе настъпило. Най-после!

— Какво чакате, момчета? — ревна той. — Вадете сабите! Вдигнете черепа и сатъра! Ще отнесем тази плячка преди да стигнем Стария свят!

Пиратите завикаха одобрително. Тък събра ръце през устата си и кресна към наблюдателницата.

— Какви цветове носи корабът, Мъгс!

— Златно слънце, капитане.

— Това е Лигата — каза новият боцман на кораба, нервен, подобен на невестулка елф на име Рингъл. — Трябва да сме внимателни около тях.

— По дяволите, Рингъл. Говориш за „Плачещата рана“, за Бога. Можем да превземем всеки кораб. Нали, момчета!

Пиратите отново викнаха одобрително.

— Кораб на хоризонта!

— Чухме те и първия път, Мъгс.

— Не, не, има още един.

Пиратите погледнаха водача си.

— Нека този път не насилваме късмета си, капитане, само този път — каза Рингъл с писклив гласец, който Тък намираше за особено дразнещ.

— Не говори глупости. Ще ги тарашим и двамата и очаквам да помогнеш.

Пиратите отново викнаха, но този път не така бодро.

— Ааааа! — извика Мъгс от наблюдателницата.

— Какво „ааа“?

Тък извади далекогледа си и погледна към хоризонта. Имаше два кораба. Не, три. Не, четири, пет… Той настрои далекогледа, за да види по-ясно какво става и изстина. От хоризонта приближаваха кораби. Повече кораби, отколкото Тък бе виждал за двайсет години пиратстване в моретата по света. Платната им изпълваха небето, а над тях гордо се вееха белите знамена на Лигата на Светлината.

Армада.

Плаваща на Запад.

Към „Плачещата рана“.

И към Порт Фейт.

Съставители:

Д-р Джон Фортескю, д-р Уилям Силвърбел и д-р Алфред Слотън.

Този документ, съставен с пълномощно на Лигата на Светлината, цели да опише разнообразните уроди, които в момента населяват както Стария, така и Новия свят. Ние, авторите на документа, считаме, че Човекът е най-благородното измежду всички същества, създадено от самите Ангели. Действително може да се разсъди, че Човекът е съвършеното създание, а всички останали същества са негови изкривявания.

Джудже

Свадливо и дребно, това създание в повечето случаи е обрасло с брада, която расте по-бързо от благочестивото. Освен, че е ниско, джуджето също така е набито и грозно. Някои предполагат, че тези фактори са причина за прословутия зъл нрав на тези създания. Встрани от тях джуджето напомня физически, но не и по нрав, човека.

При всички положения джуджето не е от най-противните Чеда на Демона, но следва да бъде избягвано, когато е възможно, и никога да не му се вярва.

Елф

Стройно и много бледо създание с противоестествено заострени уши. Развратните хора го намират за красиво.

Елфът прилича много на Човек и поради това често е търпян там, където другите Чеда на Демони са прогонени. Въпреки това, Лигата на Светлината настоява, че привлекателният външен вид на Елфа и наглед достойното му поведение само го правят още по-опасен.

Фея

Миниатюрно създание, не по-високо от стрък трева. На вид напомня човек, но има крила като на пеперуда и е способно да блещука с фосфоресцираща светлина. Изключително низше създание — няма какво повече да кажем за него.

Гоблин

Със сива кожа и ръст наполовина колкото на човек. Има заострени уши и подъл характер. Гоблините са някои от най-злите Чеда на Демони. Не съграждат нищо, а вместо това се изхранва като краде от честните и благочестиви хора. Можем само да се надяваме, че един ден Лигата на Светлината ще надделее и прочисти Стария свят от тези противни създания. Гоблинът трябва да бъде избягван на всяка цена!

Имп

Странно същество, много малко и с розова кожа. Импът притежава изключителна грозота, породена от огромните му нос и уши, а също и от ситните му, подли очички. Склонно е да лъже всеки, изпречил се на пътя му, но е в общи линии безобиден, тъй като е малък и поради това, немощен.

Великан

Както импът прилича на дребен и грозен човек, така и великанът прилича на едър грозен човек. Прекомерните му ръст и тегло, съчетани с ниската му интелигентност, означават, че великанът трябва да бъде избягван винаги. За щастие, той е едно от най-редките Чеда на Демоните и се надяваме, че скоро ще бъде неприятна историческа бележка.