Конрад Мейсън - Демонската стража

Превръщенецът въздъхна и намести дантеленото си жабо.

— Да, сигурен съм. И номерът е именно в това, че изглежда по същия начин. Ако изглеждаше различно, нямаше да може да заблуди никого, не мислиш ли?

Слик подсмръкна и седна на лъжицата, като започна да я подритва с крака.

— Щом казваш. На мен всичко това ми звучи безсмислено.

— Не мога да кажа, че съм особено изненадан.

Слик погледна към тавана. Вече се чудеше дали да не си потърси нов работодател, а бе изкарал с този само ден.

Кабината беше мръсна, тясна и миришеше особено. След няколко часа обаче корабът щеше да вдигне котва и Слик щеше да се отърве от този миризлив град завинаги. Не бе лесно да намери кораб, който да отплава точно на Карнавала на Морето, но най-накрая можеше да се отпусне. В Стария свят щеше да си намери друг работодател. А там захар имаше колкото си искаш.

— Значи ще пътуваме към Лазурната уста, а? — попита той. — И какво ще търсим там?

— Лазурната уста е най-великото пристанище в Стария свят — отвърна превръщенецът и си сложи жилетката. — Лъжицата струва десет хиляди дуката, стига да намерим точния купувач.

Слик подсвирна.

Превръщенецът закопча жилетката, изправи се и среса рижавата си коса.

— Искам обаче да разбереш едно нещо, фейо. Ако ще ме придружаваш в Стария свят, ще трябва да се научиш на някои обноски. Това грубо провинциално поведение няма да те отведе до никъде.

Той седна на разхлабения стол в кабината и се наведе, за да върже обувката си.

— Обноските не струват нищо, но са добри за работата ни. Никой не очаква да бъде измамен от джентълмен. Вземи твоя Джеб, например.

Слик се канеше да отвърне, когато някой постави ръка на устата му и го нападна в гръб.

Феята не отговори.

— Ето за това — сопна се превръщенецът — става дума.

Обърна се към другата си обувка.

— Обноски, за бога. Поне ме слушай, когато ти говоря, ако обичаш.

— Мммм мфф — каза Слик.

Превръщенецът бе бърз. С едно отработено движение той извади мъничък пистолет, изправи се и ритна стола назад към този, който го приближаваше. Само дето въпросният човек знаеше този номер и бе застанал надясно.

— Играта свърши — каза Нютън, когато столът падна до стената на кабината. Той дръпна предпазителя на пистолета си, който бе насочил към главата на превръщенеца.

— Мммммф — каза Слик отново. Тай го бе хванал за врата и бе запушил устата му.

Вратата се отвори и останалите от Демонската стража влязоха в кабината.

Превръщенецът замръзна за миг, след което с всмукващ звук изчезна. Пистолетът му падна на пода, а дрехите му се строполиха на една купчина. От тях изскочи рижава котка, която сграбчи дървената лъжица от скрина и се стрелна към вратата на кабинката.

— Спрете го! — изрева Нютън, но котката премина през краката на стражите, изскочи на палубата и стресна двама моряци, които развиваха платната.

Груб се наведе и се протегна към животното. Опашката мина покрай ръката му, но той стисна прекалено късно и падна напред — както бе станало и последния път, когато се бе опитал да го хване. Котаракът се покатери на една бъчва на около метър встрани от него, остави дървената лъжица и се изкикоти злобно.

— Ето ни отново заедно, мелез — каза той. — Ти, аз и твоята програма, пълна със свободни падания. Последният път едва не си счупи крака. Кой знае, този път може и да е главата.

Нютън изскочи от кабината, последван от останалите Демонски стражи, които бяха наизвадили оръжия.

— Не стреляйте! — каза Груб. — Никой да не мърда!

Стражите спряха.

— Надявам се, че знаеш какво правиш — каза Нютън.

— И аз така — обади се котаракът и се изкикоти.

Груб не знаеше какво прави, но знаеше, че ако стражите подгонят котарака, ще го изгубят. Бе прекалено бърз за който и да е от тях. Знаеше го от личния си опит по покривите.

Загледа се към подвижния мост на кея. Единственият изход от кораба. Бе стар, дървен, покрит с лепки и широк колкото за двама не много едри хора. Нямаше перила, нито нещо, което да го закрепя към кораба.

В ума му се появи идея.

Котаракът беше бърз, но също така арогантен и самоуверен. Дори сега, когато можеше да избяга лесно, седеше и се наслаждаваше на ситуацията. Ако успееше да го ядоса…

Нютън и останалите стражи също чакаха, тихи и неподвижни, както им бе казал. Имаха му доверие. Надяваше се да не ги провали.

— Добре — каза шумно Груб и изпъчи гърди в имитация на господин Лайтли, — слушай ме сега, дребен червей такъв. Втори път няма да ми се измъкнеш. Ще те науча аз тебе, глупава, смрадлива ТОПКА КОСМИ!