Конрад Мейсън - Демонската стража

Трол

Разпознава се лесно заради тъмнозелената си кожа. Тролът е огромен звяр, макар и не така голям, колкото великана. Има теории, че тези създания не са Чеда на Демоните, а са произлезли от скали, в които по магически път е вдъхнат живот. Няма съмнение, че Тролът е по-интелигентен от една скала, но Лигата на Светлината настоява, че да се вярва, че тези създания са нещо различно от Чеда на Демоните, е опасно заблуждение.

Не може и не бива да има изключения, когато се върви по Пътя на Светлината!

Едно голямо благодаря за моя агент Джейн Финиган и за всички от „Лютиенс и Рубинщайн“. Благодаря на моите приятели и колеги за помощта и подкрепата, която ми оказаха по всевъзможни начини и специално благодаря за онези, които прочетоха и коментираха суровия вариант на текста. Благодаря на Ан-Мари Долтън за безценните съвети, които ми даде в началото („първо напиши книгата“). Благодарности и за невероятния тим на DFB — невероятния ми редактор Саймън Мейсън, Кирстен, Хана, Дейвид и Тилда. И накрая, но не и по значение, благодаря на Марк, Верити и Катрина, които обичам и които ме търпяха.

И сега специално за българските читатели — интервю с Конрад Мейсън, авторът на „Демонската стража“!

Уважаеми господин Мейсън,

Преди всичко искам да ви благодаря за интервюто. За мен то е голяма чест. Убеден съм, че и българските фенове ще се зарадват много да го прочетат. Ето и моите въпроси…

Как започнахте да пишете и защо избрахте фентъзи-жанра?

И преди „Демонската стража“ съм се опитвал да пиша разни истории, но нищо не се получаваше. Нещата се промениха, когато един ден написах няколко абзаца за контрабандист, чийто кораб пристига в пристанище посред буря и носи тайнствен товар. Исках да разбера какъв е товарът и затова продължих да пиша! А фентъзито го обичам, тъй като в него съм свободен да напиша всичко, което поискам. Могат да се случват всякакви странни неща, които в реалния свят биха били невъзможни.

Светът на „Демонската стража“ е много оригинален и различен от това, което обикновено намираме било в епичното, било в детско-юношеското фентъзи. Как го създадохте и какво ви вдъхнови за него?

Благодаря ти за въпроса! Когато бях по-млад се интересувах живо от злодеите в традиционните фентъзи истории и по-специално от орките във „Властелинът на пръстените“. Така и не разбрах защо са зли и затова ми се искаше да създам свят, в който това да си орк, гоблин или трол да не те прави непременно зъл. След това се замислих как ли би изглеждал един свят, в който времената на мрачните владетели и драконите са останали назад. Така ми хрумна да създам свят, който да отговаря на нашата история от 18-ти век с пирати.

Фентъзи-жанрът изобилства от могъщи герои, които са я красиви полуелфи, я могъщи полубогове, я изкусителни вампири. Вие обаче сте рискувал и сте създал много трогателен образ в лицето на Джоузеф Груб, който е наполовина гоблин. Това е доста смел ход. Как се решихте да създадете такъв герой и не изненадахте ли издателите си с него?

В книгите за деца има много герои, които са по-слаби от противниците си, но във фентъзито това не е точно така. В много книги намираме герои, които работят в някой хан или ферма, но всъщност са Избрани и имат огромни магически сили или пък им дават много могъщи вълшебни мечове или амулети, или нещо трето, което ги прави непобедими. На мен ми се стори, че ще е интересно да създам герой, който няма специални сили. Така се привързах към него повече. Разбира се, става ми и по-трудно да го измъквам от неприятностите!

Читателите сигурно са забелязали, че в книгата има силно послание за толерантност. Това е важен проблем, но не съм сигурен, че много писатели биха дръзнали да пишат за него в една книга, чиято цел в крайна сметка е да те откъсне от ежедневието. Какво ви накара да пишете точно за този проблем?

Това е интересен въпрос. Мисля, че това е тема, която по-лесно може да се развие във фентъзи книга, именно защото е отдалечена от реалността. Както каза, това е изключително важен въпрос, особено за младите хора. В училище ние за пръв път срещаме хора, различни от нас. Да се научим да ги приемаме и разбираме е по-важно от който и да е учебен предмет.

Лигата на Светлината са уж свети хора, но са готови да използват помощта на демони, за да постигнат мрачните си цели? Реални организации ли ви вдъхновиха за тях?