Роберт Джордан: Конан Непобедимия

— Не зная — бавно каза Конан.

Карела се намръщи, а търговецът на роби изведнъж прокара замислен поглед по износените, парцаливи дрехи на кимериеца. Отвори уста да се развика, след това погледна широките рамене на Конан и дългата му сабя и каза любезно:

— Наистина, момичето е съвсем ново, и ще я дам евтино. Поддържам репутацията си, като не продавам стока, без купувачът да знае всичко, което има да се знае за робите. Честно казано, държа това момиче от два дни, а вече два пъти се е опитала да избяга и едва не отмъкна меча на един от пазачите. — Конан наблюдаваше Карела с крайчеца на окото си. При тези думи тя гордо се изправи и тялото й почти зае позата, която бе поискал търговецът на роби. — От друга страна, всичко това стана през първия ден. — Бузите на Карела пак започнаха да поаленяват. — Един хубав бой с пръчка след всяко бягство, всеки път по-дълъг и по-тежък, и оттогава е образцова.

— Благодаря за това, което ми обади — каза Конан. — Какво смяташ да я правиш в Султанапур?

Зелените очи на Карела внимателно се взряха в лицето на кимериеца.

— Ще я дам в харема на някой богаташ — бързо каза търговецът на роби. — Тя е прекалено хубава да я продам на пазара за работнички, прекалено фина за някой бардак с проститутки, но пък не е достатъчно изтънчена за Илдиз. Не може нито да пее, нито да танцува. Обаче ми се струва, че знае доста танци, а отказва да признае, че може да ги изпълнява. Значи в харема. Да топли леглото на някои дебел търговец, умно, а? — Мъжът се изкикоти, ала Конан не започна да се смее заедно с него.

— Конан — сподавено прошепна Карела. — Моля те.

— Тя те познава — изненадано каза тлъстият. — Значи ще я купиш?

— Не — отвърна Конан. Търговецът и Карела се вторачиха в него изумено.

— Ама ти само времето ли ми губи досега? — попита търговецът. — Имаш ли парите за това момиче, или не?

— Имам — разгорещено каза Конан, преценил, че лъжа пред един търговец на роби не се смята лъжа в действителност, при това сега нямаше начин да обясни на Карела цялата истина. — Но съм се заклел да не помагам на тази жена, нито да помръдвам ръката си, за да спасявам живота й.

— Не, Конан — изстена Карела. — Конан, не!

— Странна клетва — рече търговецът на роби, — но аз разбирам от тези неща. Както и да е, с тези гърди тя ще донесе добра цена в Султанапур.

— Конан! — Зелените очи на Карела умолително се взираха в него, гласът й се бе превърнал в задъхано хриптене. — Конан, освобождавам те от твоята клетва!

— Някои хора — каза кимериецът, — не разбират, че човек дава клетва пред боговете и обвързва себе си с тях по особен начин. Тази жена може би е нарушила своята клетва. Възможно е това да е истинската причина тя да коленичи сега сред твоите роби.

— Възможно е — неопределено каза търговецът, изгубил интерес, след като шансът да продаде своята стока бе изчезнал.

Карела протегна ръка да сграбчи ремъка на стремето на Конан.

— Не можеш да постъпиш така с мене, Конан. Измъкнѝ ме оттук. Измъкнѝ ме оттук!

Конан се отдръпна с коня си от голата червенокоса жена.

— Сбогом, Карела — изпълнен със съжаление каза той. — Много ми се искаше нещата между нас да бяха свършили по-добре.

Докато той се отдалечаваше от кервана, гласът й гърмеше подире му:

— Деркето да те порази, кимерийско изчадие! Върни се и ме откупѝ! Освобождавам те! Конан, освобождавам те от клетвата ти! Деркето да порази очите ти. Конан! Конан! Конан!

Когато виковете й и шумът от кервана заглъхнаха зад гърба му, Конан въздъхна. Наистина не му се искаше да я види изоставена, окована във вериги. Ако разполагаше с пари или ако не бе дал клетва… И все пак не можеше съвсем да потисне мъничка нотка на задоволство. Може би тя щеше да научи, че подходящият отговор към мъж, който е спасил живота й, е не да го разпъне на колове, нито да го изостави в тъмницата на магьосника без следа от протест. Ала Конан познаваше Карела. Нито един харем в къщата на никой богаташ нямаше да я задържи за дълго и най-много след половин година Червената каня щеше да бъде свободна отново да полети.

Колкото до него самия, помисли си той, намираше се в прекрасно положение, от което всеки човек можеше да бъде доволен. Имаше четири медни монети в кесията и целият широк свят беше отворен пред него. При това винаги можеше да се захване с призрачните съкровища на Ларша. Конан се засмя, пришпори коня си и се понесе в тръс към Шадизар.

Спесартин — камък от групата на гранатите — ярко оранжев, когато е в чист вид и тъмно оранжев до червен, когато е с примеси — бел. Wizard