Роберт Джордан - Конан Непобедимия

Подвижната решетка беше вдигната и докато Конан преминаваше през портата, все още със стройната танцьорка на широкото си рамо, вратата на мостовата кула се отвори с оглушителен шум. Харанидес изхвърча през нея, стиснал меч в ръка. Мургавото му лице бе окървавено. Дузина мъже в заморански доспехи го следваха по петите.

— За известно време задържах портата — изкрещя той над врявата от земетресението и всеобщото клане. — Това беше единственото, което можехме да направим, иначе трусовете щяха да ни сплескат като пихтия. Поне проклетите гущери се оказаха прекалено заети — започнаха да се избиват един друг и не ни обръщаха внимание. Що за лудост ги е пипнала?

— Няма време! — изкрещя му Конан. — Бягай, преди планината да се е срутила върху нас.

Затичаха с тежки стъпки надолу по стръмния път, а мостовата кула и портата на крепостта се срутиха и на земята остана само огромна купчина камъни и чакъл.

Долината се бе превърнала в костница, земята бе подгизнала в кръв, стоновете на умиращи мъже изпълваха въздуха. Жестоко съсечени С’тара, вчепкани в кървящите мъртви тела на планинци, бяха проснати като кошмарен килим, осеян тук-там с трупове на разбойници. Из околните планини, въпреки земните трусове, се носеха звуците на битката. Онези, които се бяха измъкнали от ужаса на крепостта, продължаваха кървавите схватки.

Близо до бандитския лагер Конан зърна Хордо, който седеше край смачканата шатра на Карела, сякаш около него не се случваше нищо. С Велита, която все още висеше на рамото му, кимериецът спря пред едноокия разбойник. Харанидес, който бе оставил хората си малко по-назад, застана до него. От планините се откъсваха канари, които громоляха по склоновете. Всичко все още се тресеше. Е, поне смъртните писъци на бога-демон вече не звучаха в съзнанието му, помисли си Конан.

— Намери ли я, Хордо? — попита той толкова тихо, колкото му позволяваше шумът наоколо. Що се отнасяше до земетресението, тук те бяха на най-сигурното място, защитени от опасността планините да полетят върху тях.

— Изчезнала е — тъжно отвърна Хордо. — Мъртва. Не зная, може би е избягала.

— Ще я търсиш ли?

Хордо поклати глава.

— При тези трусове бих могъл да търся години и няма да я намеря, дори ако е някъде под носа ми. Не, ще ида в Туран и ако не намеря някоя приятна вдовица, която си има кръчма, ще стана пазач на керван. Ела с мене, Конан. Имам само две медни петачета, но можем да продадем момичето и ще поживеем с парите от нея за известно време.

— Не това момиче — отвърна Конан. — Обещал съм да я освободя и ще го направя.

— Странна клетва — каза Харанидес. — Но и ти си странен човек, кимериецо, макар че тъкмо затова ми харесваш. Слушай, вече реших, че няма смисъл да се връщам в Шадизар, където само мога да загубя главата си. Аз също ще отида и Туран, с Резаро и още няколко от моите хора, които оцеляха. Илдиз мечтае за империя. Търси наемни войници. Та ето какво искам да кажа — ела с нас.

— Не мога — засмя се Конан. — Аз не съм нито войник, нито пазач, нито пък съдържател на кръчма. Аз съм крадец.

Той огледа местността, която ги заобикаляше. Половината от черната крепост беше погребана под лавина от пръст, която се беше откъснала от планините. Трусовете също бяха намалели, човек вече можеше да стои изправен с лекота и да върви без особени трудности. — И понеже съм крадец — завърши той, — мисля, че е време да открадна няколко коня, преди да са се върнали планинците.

Споменаването на планинците накара всички да пристъпят към действие. Мъжете бързо си казаха сбогом и се разделиха.

Конан обърна жребеца си към хълма, където Велита го чакаше, яхнала своя кон, и наблюдаваше кервана, който се готвеше да тръгне по пътя към Султанапур. Този беше керванът, за който бяха приказвали толкова много, големият керван, който щеше да поеме по маршрута, въпреки че предишните кервани бяха изчезнали. Той се губеше от погледа по криволичещата пътека, която водеше през проходите. Конан не вярваше, че на толкова голям керван могат да се случат някакви неприятности.

— Платено е за пътуването ти — каза той на Велита. Тя се беше завила с дреха от бяла памучна материя от главата до петите — удобен начин на обличане при дълго пътешествие под горещото слънце. Двамата бяха решили, че ще е най-добре тя да не изтъква своята красота, преди да стигне до Султанапур.

— Дадох на господаря на кервана една жълтица в повече, за да се грижи за тебе, и го заплаших, че ще го намеря, ако ти се случи нещо лошо.