Роберт Джордан - Конан Непобедимия

— Ударѝ го! — изкрещя Харанидес, но веднага му се наложи да отскочи назад, за да избегне жесток промушващ удар, насочен към лицето му.

— Дръж се като мъж, Конан — подтикна го и Хордо.

Орт внимателно се забърза напред, удари и пъргаво се дръпна. Конан пак изпищя, когато втора пришка засвистя върху раменете му, и се притисна по-плътно до камъка.

— Я, та той въобще не е мъж — изкиска се Орт. Почти кръглият тъмничар с перчене се приближи, изправи се зад Конан и вдигна високо нажеженото си оръжие.

Яростен рев се изтръгна от гърлото на Конан, могъщите му мишци отхвърлиха нагоре свитото му тяло и го изопнаха като струпа. Едната му ръка сграбчи туловището на Орт и го привлече по-близо. Другата преметна веригата около врата на тъмничаря и в същото време сграбчи отчаяно размаханата му напред ръка. С изпъкнали бицепси младежът притегна тежката желязна верига. Дебелата плът на тъмничаря набъбна над брънките. Свинските очички на Орт изхвръкнаха, нозете му отчаяно задраскаха по голия каменен под. Тъмничарят имаше едно-единствено оръжие и замушка отново и отново с нажеженото желязо широкия гръб на кимериеца.

Вонята на горяща плът се разнесе навсякъде, ала Конан не позволи на болката да проникне до съзнанието му. Тя не съществуваше. Съществуваше единствено човекът пред него. Само човекът, чиито очи се взираха напред, изхвръкнали от дебелото лице. Единствено човекът, когото той трябваше да убие. Устатата на Орт се отвори в безплоден опит да поеме въздух, или може би да изкрещи. Езикът му се подаде през жълтите зъби. Веригата почти бе изчезнала в маста на врата му. После веригата за миг се охлаби, дъхът изхъхри в гърлото на Орт и утихна. Конан вложи цялата си сила в последно могъщо движение, след което се чу изпукване на строшен врат. Кимериецът бавно отметна веригата, освободи я и остави тежкото тяло да падне на пода.

— Митра! — промълви Харанидес. — Гърбът ти, Конан! Аз нямаше да мога да издържа и една десета от всичко това.

Конан трепна и се наведе да вземе желязото. Не обърна внимание на мъртвеца. Според него това беше единственото възможно отношение, което заслужаваха мъчителите.

— Средството за нашето бягство — каза той, като повдигна оръжието на Орт. Металната му част бе достатъчно гореща да изгори човешка плът, ала червеният й блясък бе вече изчезнал.

Конан внимателно вкара желязото през една от брънките на веригата, отдалечена на педя от китката му, пое дълбоко въздух и завъртя — желязото на една страна, китката на другата. Белезникът се вряза в наскоро заздравелите рани, останали, след като разбойниците бяха разпънали младежа на коловете, кръв потече по ръката му. Двамата други мъже затаиха дъх. С остро щракване веригата се счупи.

Смеейки се, Конан вдигна високо свободната си ръка и желязото. Белезникът все още висеше на китката му, заедно с част от веригата.

— Надявах се, че желязото ще издържи. Можеше да се счупи то, а не веригата.

— Надявал си се! — изхъхри Хордо. — Надявал си се! — Бандитът отметна рошавата си глава и се изсмя. — Заложил си нашата свобода върху една своя надежда, кимериецо, и успя!

По най-бързия възможен начин Конан счупи останалите си окови и тези на двамата мъже. В мига, когато Хордо бе освободен, той скочи, но Конан сграбчи ръката му и го спря. Едноокият напираше да изхвърчи навън.

— Почакай за минутка — каза кимериецът.

— Мина времето за чакане — отвърна Хордо. — Ще отида да се погрижа за сигурността на Червената каня.

— Да се погрижиш за сигурността й? — попита Конан. — Или да умреш рамо до рамо с нея.

— Стремя се към първото, кимериецо, но ще приема и второто, ако се наложи.

Конан гърлено изръмжа.

— Няма да отида на смърт върху копията на С’тара, а ако направиш това, ти няма да бъдеш полезен за мен. Нито за Карела. Харанидес, колко от твоите хора мислиш, че са оцелели? Готови ли са да влязат в бой?

— Може би около двадесет — отвърна капитанът. — А за да се измъкнат от тези килии, те биха влезли в бой и с Ахриман, и с Ерлик.

— Тогава вземи ключовете от тъмничаря и ги освободи. Ако можеш да превземеш и задържиш мостовата кула, значи ни е писано да живеем още дни на този свят.

Харанидес кимна.

— Ще я задържа. Какво ще правиш ти, кимериецо?

— Ще убия Аманар — отвърна Конан. Харанидес кимна сериозно.

— Ами аз? — каза Хордо. Другите двама не му обръщаха никакво внимание.

— Ти с нас ли си? — попита Конан. Хордо кимна и кимериецът продължи: — Събудѝ бандитите. По някакъв начин трябва да преминеш стената, без да те видят. Доведи ги в горния край на пътя към крепостта и чакай. Ти и хрътките на Карела трябва да избиете С’тара и да подпалите колкото можете повече пожари в крепостта. И ти, и Харанидес трябва да изчакате моя сигнал за започване, така че всеки един от нас трябва да е на мястото си. Когато върхът на най-високата кула в крепостта започне да гори, препуснете с конете.