Джош Малерман - Червеното пиано

Червеното на униформата му се бие със сребристите въртящи се неща зад него.

Филип никога не е виждал толкова много ролки на едно място; сто, може би дори двеста, въртящи се в унисон, стена от преливащо въртене, способно да поддържа звука вечно.

Козята му брада виси чак до тънките пръсти, стига до кръста му. И огънят в очите му пламти ярко.

— Къде са те? — пита Филип.

Мъжът повдига пръст до устните си. Нокътят на този пръст е пет сантиметра дълъг, мръсен и остър.

— На твое място не бих го направил — казва той. Сочи пианото.

— Къде са те?

В очите на мъжа трепва по-силен пламък, като че ли отразява невидим огън.

— Чудя се какво е това според теб. Чудя се какво виждаш там, в стаята.

Филип поглежда към червеното пиано. После към Елън.

— Това е пиано — казва й той. Но думите му са по-скоро въпрос.

Елън поклаща глава, не. Не, не виждам пиано , Филип.

— Пиано! — възкликва мъжът зад стъклото. — Чудесно! За теб Сътворението започва с пиано. Ще ми повярваш ли, ако ти кажа, че подредих костите на моя скъп приятел там пред чисто черно платно, с четка в безплътните му пръсти?

— Къде са те? — пита отново Филип. Този път още по-гневно.

— Никога не знаеш какво ще откриеш, ако продължиш да ровиш — казва мъжът и този път гласът му пука, статика, която стига по-надълбоко от всеки повреден уред. — Знаеш ли, много бащи основатели са били деисти [15] Последовател на деизма (от лат. deus — бог) — религиозно-философско учение, възникнало през XVII–XVIII в., което признава съществуването на Бог и сътворението на света, но само като първопричина, и отрича съществуването му като личност, както и намесата му и контрола му в природните и обществени събития. Деистите обикновено не принадлежат към никоя църква и не изпълняват никакви религиозни практики. — Б. пр. . Според тях Бог е сила, която е създала Вселената и след това принципно се е оттеглила от човешките дела.

Филип се взира в червената боя. Вижда едничка, едва доловима вълна да се носи над инструмента.

— Но — продължава мъжът зад стъклото, — дали някой от тях се е питал… къде е отишъл Той всъщност?

За един кратък миг, колкото да си поеме дъх, на Филип му се струва, че мумифицираният англичанин е поставен на триножник. После, също толкова бързо, той отново седи върху пейката пред пианото.

— Открих Сътворението — казва мъжът. — Заровено в пясъчника за игра на една неумолима сила. Или, кой знае, може би просто вятърът духа небрежно над зъбите на черепа на първия човек. — Кратко хихикане. После: — Посвири ми.

Филип вижда в метронома отражението на Елън, която поклаща глава, Не, не свири за него. Не, не му отговаряй. Не, трябва да напуснем това място. Трябва да напуснем това място, СЕГА.

— Филип — казва тя. И той вижда, че е свалила защитната си маска. — Време е да…

— Посвири ми — повтаря мъжът. — Любопитен съм. — Усмихва се и от бузите му се вдига прах. — Само музикант може да влезе в стая като тази, при тези обстоятелства, и да изсвири нещо на пианото. Ти си музикант, нали?

Филип не отговаря.

— Музикант ли си?!

Елън трепва, когато викът изкривява и разтърсва резониращите струни на пианото.

— Къде са приятелите ми?

Но този път гласът на Филип е по-немощен.

Той вижда собствените си изкривени черти, отразяващи се в стъклото, сякаш срещу него има чудовище, седящо до мъжа в конзолата.

— Трябва да работим в съгласие — казва мъжът, — или изобщо да не работим заедно. За мен е просто прекрасно, че това, което виждаш, е пиано. Изумително е, че въобще виждаме нещо. Чудя се, войниче, дали мозъкът ни не си играе с нас. Чудя се дали не можем да проумеем съществуването на звук без източник и затова си измисляме такъв. Каквото и да е, само да отблъснем чувството за безпомощност и безсмислие, че сме открили звук без първоизточник. А сега ми изсвири песен. Която и да е. И ще ти кажа какво е станало с приятелите ти.

— Къде са…

— Знаеш ли от колко време не съм чувал друга музика освен моята собствена? Знаеш ли как може да повлияе това на човешкото съзнание — да преживее същата мелодия, създадена от четка от конски косми, прокарана по чистото платно? За мен Сътворението започва тук. Когато бях малък, рисувах. Когато си бил малък, ти си свирил. Посвири за мен, войниче музикант. И аз ще ти дам това, което искаш.

— Песента ще те смаже.

Мъжът се разсмива.

— Построих си доста сериозна стая тук. Имах доста време да я направя както трябва.

Филип се приближава до пианото. Тялото на пейката е леко смъкнато и сега вече ясно се виждат тънките въжета, които го държат на място.