Джош Малерман - Червеното пиано

— Радио?

Делорес го пита дали иска да слуша следобедната радиопиеса.

Предложението й е толкова далеч от това, за което Филип си мисли, че почти му се струва, че тя няма предвид наистина това, което го пита.

Не отговаря.

Вместо това усеща някаква промяна.

От инжекцията ли е? Сигурно. Усещането, че е вцепенен, парализиран и не може да прегъне дори един пръст, отслабва. Парченцата са поставени обратно по местата си, пъзелът се сглобява…

Първо се появи Мал. После те се съгласиха да отидат да слушат онзи звук… След това бе Африка.

Да, Филип чувства, че е почти в състояние да обърне глава, да повдигне ръцете си, да говори с лекота. Но когато се опитва, открива, че все още не може.

И все пак нещата се променят.

Връзки.

На твое място не бих го направил…

Това е голям въпрос. „Кой" в „Кой каза това?". Филип помни думите, дори си спомня гласа, но не може да намести случката, нито къде е чул това предупреждение.

В пустинята ли бе? Или в Детройт?

И какво „не бих направил"?

— Ще го включа — казва Делорес, появявайки се в полезрението на Филип. — А ти ми кажи, ако е твърде силно.

Филип не я слуша. Прави връзки. Неговите кости, тялото му, мозъкът му…

За първи път в живота си идентичността му е заложена на карта. Може би преди пустинята Намиб, преди следите в пясъка, за свое добро, се бе правил на прекалено важен. Може би всички неща, които бе смятал за важни, всъщност не означават абсолютно нищо. Може би Детройт бе измислена земя, Страна на чудесата, където той бе герой, където бе звезда, където ходеше по улиците и поздравяваше с кимване някои хора, а други пренебрегваше, защото бе твърде готин, човекът от бандата, човекът от армията, военният музикант, който флиртуваше без думи, на когото по-младите пианисти се възхищаваха. По-младите мъже, мислещи с въодушевление за войната.

Колко от местните жители се бяха записали в армията заради „Дейнс"?

Радиото работи, чуват се два гласа, които разговарят. Съпруг и съпруга? Съпруг и любовница? Дори те, редуващите се гласове, които чува, страдат от някакво накърняване на идентичността, от някаква ерозия, кой кой е, кой какво е направил, кой отведе „Дъ Дейнс" и къде?

Кой каза това?

На твое място не бих го направил…

Сигурно е простенал, навярно е издал силен звук, защото Делорес изведнъж отново е до него и поставя ръка на челото му.

— Добре ли си?

Но какъв въпрос е това?

Излишният отговор е „не".

Замисля се за медицинската сестра от предната вечер. Елън. Май така бе името й? Тя като че ли излезе от сенките на стаята, сенките на травмата му, на мислите му, на пространството между неговите връзки.

Какво друго може да излезе от тези места?

Страхувал ли се е някога преди толкова?

Идентичност.

И все пак инжекцията, лекарството достига някъде надълбоко.

Филип знае достатъчно за лекарствата, за да е наясно, че това не е като да се надрусаш. Това не е хапче, за да се отпуснеш, или джойнт, за да възпламениш мислите си. Това е постепенно отпускане на костите, мускулите и кожата в предварително оформена пяна, за да се превърнат в…

В какво?

В нещо нормално.

Или дори в нещо по-добро от нормалното. Да, мисли си Филип, виждайки един прозорец, късче надежда за по-спокоен ден, реалност, в която би могъл да се движи отново.

Да прави връзки.

— Винаги ли е толкова студено през лятото?

Филип казва това. И гласът му е като нацепено дърво. Тя се поколебава да отговори и той разбира, че Делорес е изненадана, че го чува да говори.

— Искаш ли да затворя прозореца?

— Не — казва Филип, все още загледан в мястото, където стената се среща с тавана. — Просто… времето е странно.

— Е — казва Делорес. И преди да изрече това, което е напът да каже, Филип знае, че е успял да я заблуди. — Никой не е казвал, че всичко в Айова е нормално.

Айова.

— Айова — повтаря той.

И сега вече я вижда, чертите й са в полезрението му. Закрила е устните си с длан, сякаш се пита дали е сбъркала, дали е трябвало да му казва къде са.

— Ще притворя малко прозореца.

Минава покрай леглото му. Докато Филип се заслушва в плъзгането на прозореца до средата, той прави връзки. Физически. И мисловни.

Айова.

Не ставаше дума за това, че бе успял да подмами Делорес да му каже местонахождението им; бе я накарал да издаде не дали Айова е тайна, или не, а фактът, че тук има тайни.

Неща, които крият от него. Изражението й му го показва ясно.

Докато тялото му се намества, събира се отново заедно, временно или не, Филип се замисля за новата си идентичност, за новото си уплашено аз, за това как болницата пази в тайна разни неща от него и как той крие собствените си тайни. Замисля се и за предишната си същност, пройдоха и пиянде от Детройт, музикант войник, който някога бе вярвал, че стойността на човек зависи от това колко страхопочитание вдъхва у другите.