Джош Малерман - Червеното пиано

Но кога се бе оформила тази мисловна нагласа? Когато секретарят Мал отвори вратата на бара? Когато сержант Лавджой посочи следите от копита в пустинята и каза: „Насам"?

Или когато някой го предупреди, с глас, който той все още не може да намести в съзнанието си, единствената подробност, която не може да си спомни от пустинята?

На твое място не бих го направил…

Когато Делорес минава отново в края на леглото, Филип почти успява да поклати глава.

Не. Не бе в онези времена. Не бе в онези места.

Случи се, когато бе с най-добрите си приятели. На място, в което се чувстваше по-удобно, отколкото където и да е другаде в града. В момент, в който му се струваше, че е на върха на света.

Филип се промени завинаги, изгуби връзката първия път, когато чу звука.

— Ще бъда ли подведен под отговорност, ако запиша разговора? — пита Рос.

Секретар Мал се усмихва. Но поклаща глава — да.

— Това е в разрез с правилата, редник Робинсън.

— Звукозаписно студио вероятно не е най-доброто място за тайни срещи — казва Лари. И той като Дуейн не е седнал. Сякаш двамата демонстрират, че все още не са готови да се ангажират със ставащото.

Мал кима. Документите, които е донесъл, са поставени на смесителния пулт.

— Правим каквото можем — отвръща той.

Мил и приятен човек е. На Филип това никак не му допада. Черната коса на Мал подчертава синия блясък в очите му. Ако не бе тъгата в очите му и бръчките по суровото му лице, щеше да прилича на Супермен.

Мал вади тънката ролка от вътрешния джоб на сакото си.

— Може ли да я пуснете? — моли той Рос.

— Това ли е тайнственият звук? — пита Филип.

— Това е — кимва Мал. Все така седящ на стола на звукооператора, той подава ролката на Рос. — Благодаря ви.

Музикантите са подозрителни. И с основание. Секретар Мал им е предложил да отлетят до пустиня в Африка, за да „установят източника на нещо, което звучи опасно".

Ново оръжие? Армията на Съединените щати мисли така.

Мал се навежда напред, поставя лакти на коленете си, потрива ръце една в друга.

— Може да пуснете лентата — казва той на Рос. — Има доста чакане и говорене, преди да започне звукът.

Рос зарежда ролката и натиска копчето за начало на записа. Поглежда към Филип.

Какво става ? казва изражението му.

— За първи път чухме звука през 48-а — започва Мал. — Появи се при рутинна радиопроверка, проведена в Талахаси, Флорида. Разбрахме, че има някакво нарушение, но не го възприехме като заплаха. Помолихме нашите хора да изолират радиочестота. Проблемите веднага започнаха да изплуват на повърхността. Не бяхме в състояние да определим какво е това.

А разбира се, ние сме в бизнес, в който неизвестните сигнали не се пренебрегват. По-скоро веднага стана приоритет за нашите служби. После се включи и Пентагонът. Аудиоекспертите отстраниха статиката, изолираха тона, направиха го възможно най-ясен. Но в един момент осъзнахме, че ако искаме да разберем какво предизвиква този шум, трябва да го намерим. Вече изпратихме два взвода. Всички са войници.

Не са музиканти. Ето защо се интересуваме от вас.

Гласове на записа. Приглушени. Военни. Филип почти може да си представи размерите на конферентната зала, в която е записвана лентата.

Ехото е стегнато, което предполага ниски тавани и дълги стени.

— Единственото положително нещо, което постигнахме, бе, че определихме относителното му местоположение. Частично. Пустинята Намиб. Африка. Но това все още не ни казва какво го предизвиква.

— Чакайте — казва Лари, поставил ръце на бедрата си. — Казвате ни, че има някакъв звук, идващ неизвестно откъде в пустинята, и искате да го намерим?

— Да, точно така. Смятаме да изпратим експерти, на живо, да чуят звука на живо…

— Някой от първите два взвода имал ли е късмет? — пита Филип.

Мал кимва бавно.

— Някои — да.

— Какво се знае? — пита Дуейн.

— Заровено е — казва Лари. — Под пясъка. Очевидно е, нали? Щом войници търсят звук в пустинята и не могат да го открият, това нещо трябва да е заровено в пясъка. Така ли е?

— Пентагонът не се намесва, освен ако не е крайно наложително — добавя Дуейн.

— Точно така — кимва и Рос, лакътят му е само на два пръста разстояние от въртящата се ролка. — Докато не стане въпрос на национална сигурност.

— Звукът — казва Мал, без да поглежда към някого от групата, — зарази една от нашите бойни ядрени глави.

Моментно статично пращене от лентата. Не се чуват гласове.