Анджей Сапковски - Нещо приключва, нещо започва

— По-добре първо да разузнаем — натърти Абирам Торп, ставайки сериозен. — Да попитаме тази жена за пътя.

— Свещени думи — добави дърводелецът. — Първо трябва да й развържем езика. Така че плашете девойката със закони и наказания, защото ще избяга.

Но жената нямаше вид, че се кани да бяга. Тя се надигна от сеното, обу си дългите чорапи, нахлузи си обувките. Закопча роклята си, прикривайки формите си, които само допреди малко бяха на показ и при вида на които Джейсън Ривет го побиха тръпки и дишането му се учести. На юношата му се стори, че учестено дишат също и чичо му, и дърводелецът Стаутън, и конетабълът. С приближаването на жената дишането им се ускоряваше още повече. А тя се приближаваше, чистейки с пръсти тревичките от разкошните кестеняви коси, стигащи до средата на гърба й.

— Не се бой. — Адам Стаутън се облиза. — Ние сме християни, поддръжници на краля и закона.

— Не се боя ни най-малко — усмихна се жената, смело вдигайки към конниците зелените си очи. Тънката ленена рокля беше плътно прилепнала към гърдите й.

Джейсън Ривет отново преглътна и почувства, че седлото изведнъж е станало неудобно, а панталоните му — тесни.

— Не ме е страх от вас, християни, поддръжници на краля и закона. Ако наистина сте такива, за каквито се представяте.

— Такива сме! — потвърди Хенри Коруин, гордо излъчвайки костеливото си тяло. — А в тези краища ни доведе…

— Това, което ни доведе тук — хрипливо го прекъсна преподобният Мадокс, — е предназначено за по-достойни уши. И разум, способен да го разбере. Прикрий безсрамната си голота, жено.

Мина известно време, преди тъмнокосата жена да разбере, че преподобният има предвид ръцете й, оголени до над лакътя. Тя ги покри с изчистената от сеното рокля, без да отмества поглед от пастора, което явно много ядосваше Мадокс.

— В Колонията в Масачузетския залив — прогърмя пасторът, поглеждайки жената сякаш не от седлото на сивия скопец, а от върха на планината Синай — безсрамното разголване се преследва от закона. Както и развратът. Казвам ти това, за да го запомниш, което аз ще подпомогна, като разговарям с някой от местните власти. А сега ни покажи пътя към селището, което, предполагам, се намира наблизо. Покажи ни пътя към някой, с който можем да поговорим. Човек със съответното положение, длъжност и разбира се, пол! Разбираш ли думите ми, жено?

— Всичките.

— А кой беше този, който избяга? — попита рязко конетабъл Коруин.

— Мъжът ми — поясни спокойно тъмнокосата. — Работи на сечището. Избяга, защото го е страх от чужди хора. Той е… чуждоземец. Швед.

— Както и онези другите на поляната, нали? И те ли са шведи?

— Някои от тях. — Жената се усмихна мило. — Има и холандци, и един норвежец. Както разбирам, сте ги срещнали. И нищо не сте разбрали. Трябва да призная, че не говорят добре нашия език. Освен това, казано направо, са си необразовани…

— Забелязахме. А къде ви е селището?

— Наблизо, на брега на река Мисчиф Крийк. Селището също се казва Мисчиф Крийк. А аз съм Франсис Флауърс.

— Името ти не ни интересува — отсече Мадокс. — Води ни в селището, жено. Казах ти, че спешно ни е нужен по-сериозен човек. Притежаващ разум.

— Разбира се, разбира се. — Жената не се усмихна, но Джейсън можеше да заложи главата си, че в зелените й очи проблеснаха весели искрици. — Както заповядате, поддръжници на краля и закона. Аз, с ваше позволение, ще потегля най-отпред, за да предупредя за посещението ви подходящите компетентни личности.

Мадокс не благоволи да отговори. Той подкара коня с пета и го насочи към ясно видимата, завиваща зад гората пътека. Индианецът потегли заедно с него. Жената — Франсис Флауърс — скочи в двуколката, изсвири пронизително и изпляска с поводите. Пъстрият жребец веднага потегли в тръс, а двуколката заподскача след него като петниста жаба.

— Енергично язди девойката… — промърмори Абирам Торп…

— И в сеното сигурно си я бива — добави Адам Стаутън.

Чичо Уилям се изкикоти.

Тръгнаха покрай рекичката, която веднага след края на гората се разля нашироко. Веднага след разлива, зад нивите с царевица и жито, сред кленовете, брястовете и брезите се белнаха дървените плочки на покривите.

— Как го каза тя? — подхвърли конетабълът Коруин. — Мисчиф Крийк? Никога не съм го чувал. Реката несъмнено е приток на Суифт Ривър, но нито веднъж не съм чувал за селища на запад от плантацията Пенакук и Елуис Марш. Наистина, по-рано имаше, но всички изгоряха през седемдесет и пета, по време на Войните на крал Филип.