Анджей Сапковски - Нещо приключва, нещо започва

Адам Стаутън, конетабълът и Абирам Торп с охота слязоха от конете, чичо Уилям последва примера им. Преподобният Мадокс остана на седлото, продължавайки да пронизва жената с поглед.

— Ние сме добри пуритани — каза той най-накрая, сочейки с очи и пръст Франсис Флауърс. — Придържаме се към законите на Колонията. А тази тук я хванахме безсрамно да развратничи. Посред бял ден. Няма значение, че е с мъжа й. Защото апостол Павел в посланието си до солуняните казва: „Понеже това е Божията воля — вашето освещение: да се въздържате от блудство.“

— Обаче — лицето на Дороти Сътън дори не трепна — същият този Павел казва в посланието си до коринтяните: „Не се отклонявайте един от друг.“ А в книгата „Притчи Соломонови“ пише: „И весели се с жената на младостта ти. Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна; нейните гърди да те задоволяват по всяко време; и възхищавай се винаги на нейната любов.“

— Млъкни, жено! — изръмжа Мадокс, а лицето му стана вълче. — Истина ти казвам, няма нищо по-лошо от изкривяване на думите Божии, прочетени от неразумни същества. Мирише ми на ерес, на безбожните идеи на антиномианите. Особено на Ана Хътчинсън. Не ти ли е познато това име, Ана Хътчинсън? А? Защото ми изглеждаш такава като нея, на която повече й отива да е мъж, отколкото жена, повече проповядваща, отколкото слушаща. Трябва да си знаеш мястото!

— Абсолютно съм съгласна с вас, преподобни.

Мадокс изчака известно време, за да не изглежда, че се е предал лесно, след което слезе от сивушкото.

— Приемаме поканата ти, жено.

— Ще отведем конете ви в конюшнята и ще се погрижим за тях.

— Индианецът ще се погрижи за това. Вземи конете, Исмаил.

— Исмаил — повтори сериозно Дороти Сътън. — Колко вярно! Исмаил, синът на Агар! Защото е казано: „Той ще бъде между човеците като див осел; ще дига ръката си против всекиго, и всеки ще дига ръката си против него; и той ще живее независим от всичките си братя.“

— Исмаил Сасамон е покръстен дивак — изрече сухо Мадокс. — И опитомен. Макар че, честно казано, от езичник, както и от див звяр, не може да се изкорени дивачеството. Исмаил от малък всяка сутрин и вечер слуша вкъщи моите молитви, словото на Светото писание и псалмите, същото прави и родителката му. Не трябва да се боите от него.

— Изобщо не се боим. Каня ви вътре по християнски обичай. Гост в дома — Бог в дома.

— Благословено да е името Му. Сега ще влезем. Само да си изтупаме дрехите и да наредим вързопите си.

Когато жените се скриха в къщата, пасторът се обърна към останалите членове на отряда. Лицето му, както забеляза Джейсън, все още беше смръщено, зло, но сега повече наподобяваше лисича муцуна, отколкото вълча. Конетабълът Коруин също забеляза това.

— Вие подозирате…

— Подозирам — отсече полугласно Мадокс. — Тези чуждоземни простаци ми приличат на бегълци. Когато се приберем, трябва да съобщим в Хартфорд и Провидънс, че дори и да пратим вест до Олбани. Що се отнася до жените, намирисва ми на сектантство или вероотстъпничество. Безбожните антиномиански идеи на бостънските секти, всички тези Хътчинсовци и Дайъровци. Или, което е по-вероятно, те са квакерски отцепнички, защото такива по принцип се заселват на безлюдни места. И за това също губернаторът трябва да бъде уведомен след завръщането ни. В момента обаче важното е друго — вещицата Харгрейвс. Не изключвам възможността да лъжат и да я крият тук. Така че трябва да действаме по-хитро. Трябва ни план. Чуйте, ще влезем, все едно се възползваме от поканата, но нека от време на време някой да излиза и да оглежда добре — по къщите и плевниците, да гледа в прозорците, да не би отнякъде да надникне вещицата. А ти, Исмаил, остави конете в конюшнята. И се разходи из селището, търси следи, водещи от къщите към гората, към сеновалите и към други укрития. Ако някой види преследвачи и иска да се скрие, обикновено бяга от селото в гората.

— Трябвало е да станете конетабъл, а не пастор — изрече с възхищение Хенри Коруин.

— А ако някоя от тези жени — продължи Мадокс, без да коментира — излезе от къщата, докато ние сме там, то нека някой от нас веднага да я последва и да провери…

— Тогава тя веднага ще се сети — промърмори Абирам Торп.

— Това е целта, да се сети и да се изплаши. Нали народът казва, че гузен негонен бяга, току-виж вещицата се уплаши, а като тръгне да бяга, Исмаил ще я хване.

— Наистина — повтори Коруин, — губите си времето като свещеник.

— Исмаил — в конюшнята. Господин Стаутън, вие с момчето първо пообиколете из селото, разгледайте. Но не твърде дълго, за да не ви заподозрат. Веднага се връщайте.